Имало един отшелник, който живеел високо в планината. Хората шушукали, че има особени способности и може да помогне при всякакви случаи. Старецът бил странен и саможив и повечето хора се страхували от него, но все пак го търсели за помощ, когато изпадали в беда.

В близкото село живеел един човек, който непрекъснато бил преследван от нещастия. Бил толкова отчаян, че един ден решил да отиде в планината, да намери отшелника и да го помоли за помощ.

Когато отишъл при стареца, селянинът му казал:

– Много съм слушал за теб. Моля те, помогни ми.
– Какво искаш? – намръщено го посрещнал отшелникът.

Мъжът се поклонил почтително и притеснено отговорил:
– Отведи нещастието от живота ми, моля те. Сполетява ме беда след беда – жена ми си отиде, къщата ми изгоря, конят ми се изгуби някъде, реколтата ми загина... Бял ден не мога да видя. Вече не знам какво да правя.

– Добре – отговорил отшелникът, – ще ти помогна. Ела с мен.

Зарадвал се селянинът и тръгнал след стареца. А той го отвел навътре в една гъста и непроходима гора и го оставил там, след което изчезнал между дърветата.