7 април 1969 г. – Символичният рожден ден на интернет

07 април 2019 г., 00:00
659

Shutterstock

През 1969 г. е публикуван първият RFC 1. Затова датата се смята за символичен рожден ден на Интернет.

Request for Comments (RFC)-- "Искане (заявка) за обсъждане" е термин за компютърни мрежи и Интернет и представлява работен документ с пореден номер в серия от такива документи, съдържащ предложения за стандарти и/или допълнителна информация. Тези документи се използват широко както от комерсиални, така и от некомерсиални софтуерни производители, от общностите на Интернет и Юникс потребителите. Поредицата от RFC документи започва през 1969 като част от проекта ARPANET, предшественик на Интернет. Днес това е официалният канал, през който IETF и други Интернет организации публикуват стандарти. RFC-тата покриват и други теми като нови разработки и коментари относно текущото състояние на Интернет.

Това е и празникът на лекарите - точно преди 63 години в Женева е учредена Световната здравна организация.

На тази дата президентът Франклин Рузвелт отменя официално сухия режим в САЩ (1933 г.), а в София е открит Държавният сатиричен театър (1957 г.).

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1348 г. — Карл IV основава Пражкия университет — първият в Централна Европа.
•    1498 г. — Експедицията на португалския мореплавател Вашко да Гама стига до Кения.
•    1795 г. — Франция приема метричната система.
•    1805 г. — Състои се първото публично изпълнение на Симфония No.3 на Лудвиг ван Бетховен (Ероика).
•    1880 г. — Съставено е третото правителство на България, начело с Драган Цанков.
•    1905 г. — При с. Кашина, Мелнишко, четата на Яне Сандански разбива четата на офицерските братства начело с кап. Йордан Стоянов, която дава 9 жертви.
•    1906 г. — Вулканът Везувий изригва и разрушава Неапол.
•    1908 г. — Учредена е СЗО.
•    1909 г. — Русия, Сърбия и Черна гора признават Независимостта на България.
•    1926 г. — Англичанката Вайълет Гибсън извършва неуспешен опит за покушение срещу италианския диктатор Бенито Мусолини.
•    1927 г. — В САЩ е демонстриран първият видеотелефон.
•    1939 г. — Втора световна война: Италия напада Албания.
•    1943 г. — Швейцарецът Алберт Хофман синтезира наркотика ЛСД.
•    1946 г. — Официално е призната независимостта на Сирия от Франция.
•    1948 г. — Влиза в сила уставът на Световната здравна организация.
•    1956 г. — Основана е Австрийската партия на свободата.
•    1963 г. — Създадена е Социалистическата федеративна република Югославия с маршал Йосип Броз Тито като неин пожизнен президент.
•    1964 г. — За първи път денят започва да се празнува като Ден на здравния работник.
•    1979 г. — Създаден е Атлантическият съвет по образование (АЕК) под егидата на Асоциацията на атлантическия договор(АТА).
•    1989 г. — В Норвежко море потъва съветската атомна подводница Комсомолец, загиват 42 моряци от екипажа.
•    1992 г. — Република Сръбска обявява независимостта си.
•    1994 г. — Начало на кланетата на тутси в Руанда.
•    1999 г. — По време на войната в Косово границите на бившата югославска републиката са затворени от сръбската армия, за да се спрат етническите албанци да напускат страната.
•    2003 г. — Американски войници превземат Багдад; режимът на Саддам Хюсеин пада два дни по-късно.

Родени

•    1652 г. — Климент XII, римски папа († 1740 г.)
•    1770 г. — Уилям Уърдсуърт, английски поет († 1850 г.)
•    1772 г. — Шарл Фурие, френски философ († 1837 г.)
•    1834 г. — Григорий Мясоедов, руски художник, передвижник († 1911 г.)
•    1853 г. — Леополд, херцог на Олбани, син на кралица Виктория († 1884)
•    1859 г. — Жак Льоб, американски биолог († ?)
•    1879 г. — Густав Шпет, руски философ († 1940 г.)
•    1882 г. — Курт фон Шлайхер, германски генерал, политик и канцлер († 1934 г.)
•    1889 г. — Габриела Мистрал, чилийска поетеса и дипломат, Нобелова лауреатка през 1945 г. († 1957 г.)
•    1893 г. — Алън Дълес, американски дипломат и разузнавач († 1969 г.)
•    1899 г. — Луис Физер, американски химик († 1977 г.)
•    1905 г. — Преслав Кършовски, български художник († 2003 г.)
•    1915 г. — Били Холидей, американска джаз певица († 1959 г.)
•    1916 г. — Петър Дертлиев, български политик († 2000 г.)
•    1917 г. — Монго Сантамария, латино джаз музикант, перкусионист († 2003 г.)
•    1924 г. — Йоханес Марио Зимел, австрийски писател († 2009 г.)
•    1927 г. — Мерсия Макдермот, английска писателка
•    1928 г. — Джеймс Гарнър, американски актьор
•    1929 г. — Дамян Заберски, български художник († 2006 г.)
•    1931 г. — Тед Кочев, канадски режисьор от български произход
•    1932 г. — Никола Маринов, български военен († 1987 г.)
•    1938 г. — Георги Чаушов, български художник-карикатурист
•    1938 г. — Джери Браун, американски политик
•    1939 г. — Франсис Форд Копола, американски режисьор
•    1941 г. — Гордън Кей, английски актьор
•    1944 г. — Герхард Шрьодер, немски политик
•    1944 г. — Макото Кобаяши, японски физик, Нобелов лауреат
•    1948 г. — Пиетро Анастази, италиански футболист
•    1949 г. — Валентина Матвиенко, руски политик
•    1954 г. — Джеки Чан, хонконгски актьор, режисьор и каскадьор
•    1956 г. — Валентин Ганев, български актьор
•    1956 г. — Даниел Корбу, румънски поет
•    1962 г. — Ален Робер, френски катерач
•    1964 г. — Ръсел Кроу, австралийски актьор от новозеландски произход
•    1966 г. — Мишо Юзмески, писател от Република Македония
•    1971 г. — Гийом Депардийо, френски актьор († 2008 г.)
•    1973 г. — Моно Петра,български художник
•    1986 г. — Кристиан Фукс, австрийски футболист

Починали

•    858 г. — Бенедикт III, римски папа (* неизв.)
•    1498 г. — Шарл VIII, крал на Франция (* 1470 г.)
•    1614 г. — Ел Греко, испански художник от гръцки произход (* 1541 г.)
•    1789 г. — Абдул Хамид I, султан на Османската империя (* 1725 г.)
•    1803 г. — Франсоа Доминик Тусен Лувертюр, хаитянски военачалник (* 1743 г.)
•    1858 г. — Антон Диабели, австрийски композитор и музикален издател (* 1781 г.)
•    1875 г. — Георг Хервег, немски поет (* 1817 г.)
•    1891 г. — Финиъс Барнъм, американски шоумен († 1810 г.)
•    1912 г. — Александър Димитраков, български революционер (* 1879 г.)
•    1922 г. — Атанас Шопов, български книжовник и дипломат (* 1855 г.)
•    1929 г. — Едуар Шюре, френски писател и мистик (* 1841 г.)
•    1934 г. — Владимир Серафимов, български военен деец (* 1860 г.)
•    1938 г. — Сюзан Валодон, френска художничка (* 1865 г.)
•    1946 г. — Васил Аврамов, български юрист (* 1863 г.)
•    1947 г. — Хенри Форд, американски автомобилен конструктор (* 1863 г.)
•    1950 г. — Уолтър Хюстън, американски актьор (р. 1983 г.)
•    1955 г. — Теда Бара, американска актриса (* 1885)
•    1965 г. — Ангел Димитров, български цирков артист (* 1890 г.)
•    1968 г. — Джим Кларк, британски автомобилен състезател (* 1936 г.)
•    1969 г. — Ромуло Галегос, венецуелски писател и политик (* 1884 г.)
•    1972 г. — Иван Алтънов, български юрист (* 1892 г.)
•    1986 г. — Евгени Константинов, български писател и сценарист (* 1923 г.)
•    1986 г. — Леонид Канторович, руски математик и икономист (* 1912)
•    2008 г. — Георги Стоев, български писател (* 1973 г.)

Празници

•    Ден на здравния работник (от 1964 г.)
•    Празник на Медицински Университет — София
•    Празник на община Струмяни (от 1999 г.)
•    Армения — Ден на майчинството и красотата
•    Мозамбик — Ден на жената
•    Руанда — Ден на Национален траур
•    Русия — Ден в памет на загиналите в подводницата Комсомолец (1989 г.)
•    САЩ — Ден на сладкишите, приготвени с кафе — Coffee Cake Day
•    Танзания — Ден на героите

Ключови думи:
Коментари