Атанас Христов Далчев е сред най-видните български поети и преводачи на XX век. Автор е на поезия с ярко философска проблематика, както и на философско-психологическия сборник "Фрагменти", в който е събрано богатството на човешката мисъл. Превежда стихотворения и белетристика от френски, испански, италиански, немски и руски писатели. Носител е на Хердеровата награда на Виенския университет (1972). Въвежда предметния стил в българската литература (според който символите се заменят с предмети, а човекът се овеществява) и е сред най-ярките ни диаболисти.

Творчеството на Далчев се свързва с постсимволистичния период в поезията ни. Той става отрицател на символизма, противопоставяйки на него нова опредметена поезия. Нарича символизма “мъртва поезия”. Далчев обвинява символистите, че са лишили стиха от живот, че не предлагат нищо реално на читателя, че му отнемат действителността. Подобно на постсимволистите в този период след войните Далчев приближава творчеството си към земното, към формите на земния живот. Той търси в предметния свят духовното, същностното, предава материалния свят в неговото богатство и многообразие. Така Далчев става изразител на нова линия в поезията. Според него се е родила необходимост поезията да се обърне към личността и да почерпи от нея “живителни сокове”.