Те не могат да живеят, без постоянно да обмислят и оценяват резултати си - това е тяхната втора природа. Високоинтелигентните хора имат питащ ум, който постоянно задава въпроси и ги кара да се чувстват тревожни.
9. Малцина ги разбират истински.
Общуването е най-големият източник на щастие. Винаги се опитваме да споделим тревогите и притесненията си с другите, което от своя страна ни помага да се справим с тях.
Дори и най-интелигентният човек има нужда от някого, с когото да сподели тревогите си и да облекчи бремето си. Подобни хора обаче трудно намират събеседник, който да е на нивото и.
10. Високата интелигентност често води до психологически проблеми.
Хората с висок коефициент на интелигентност страдат от особен вид разстройство, което ги кара постоянно да анализират всичко и да задават въпроси. А този път обикновено не им носи нито щастие, нито психологическо здраве.
Човешкият ум е много сложно нещо и не е напълно разбран. Прекаленото анализиране и постоянното чувство за изолация е нещо, което често съпътства интелигентните хора през целия им живот.
„Щастието при интелигентните хора е най-рядкото нещо, за което знам.“ Ърнест Хемингуей.
11. Щастието изисква ежедневна работа.
Интелигентните хора не трябва да се отказват толкова лесно от компанията на другите. Именно поради тази причина много интелигентни и чувствителни хора се чувстват толкова нещастни.
Съвсем естествено е, че повечето интелектуалци имат някои странности и странни хобита. Но това не е причина да спрете напълно да общувате с хора, които не се отличават със същата проницателност и чувствителност.
12. Интелигентните хора могат да се държат доста неловко в обществото.
Обикновените хора често се възползват от факта, че интелектуалците са непригодни за живот в обществото. Затова интелектуалците често се оказват под прицела на критиката, докато хората със средна интелигентност, напротив, в този момент празнуват своята победа.
13. Интелигентните хора често изпитват опасения, че ще загубят способностите си.
Ироничните подигравки и саркастичните нападки от страна на другите обикновено ги заварват неподготвени. Последващият анализ на собственото им поведение само засилва тъгата им.
"Всички хора, които са постигнали високи постижения във философията, поезията, изкуството и политиката - дори Сократ и Платон - са притежавали меланхолична нагласа; при някои дори меланхолията е преминала в стадий на болест."
Много интелигентни хора не постигат големи успехи в кариерата и дори могат да бъдат подчинени на по-малко образовани и интелектуални личности. Някои интелектуалци, особено творческите натури, дори се пречупват под натиска на обстоятелствата и другите хора или стават жертви на манипулация.
"Толкова съм умен, че понякога не разбирам и една дума от това, което казвам", Оскар Уайлд.
Източник: cluber.com.ua
