4. Детето се гневи, когато не получи това, което иска.
Родители, не пренебрегвайте този очевиден признак на разглезеност. Отваряйте си очите на четири, въпреки че нещата не са черно-бели. Най-малките не си дават ясна сметка за поведението, не знаят как да изразят чувствата си, в резултат на което лесно се разплакват, хленчат, тръшкат се на земята, изпадат в истерия. Всичко това не е фатално – просто имат нужда от помощ и утеха.
Ако обаче детето е над 5-6 години и вече ходи на училище, но продължава да се държи като бебе, нещата не са така розови. Възможно е да сте изпуснали юздите. Ключовият момент тук е да не отстъпвате и да не угаждате на всяко желание на рожбата само защото сте уморени, изнервени и искате да спре да мрънка. До следващия път.
5. Детето не харесва дейности, които имат състезателен характер.
До скоро психолозите ни караха да вярваме, че непременно трябва да отгледаме деца шампиони, първенци във всичко, с което се захванат. Е, да, ама не – вече си промениха мнението. Родителите трябва да научат децата си на ценния урок, че всеки губи понякога и загубата не е срамна, а трябва да се понесе с достойнство. Родителите на разглезените деца имат навика да ги убеждават, че са НАЙ във всяко отношение. Само че това е грешен подход, защото рано или късно животът ще ги изненада доста неприятно.
6. Детето разговаря с родителите си така, сякаш говори с връстниците си.
Нека си го признаем: ако едно дете е разглезено, вината не е у него, а у родителите. Те са пропуснали да поставят граници, позволявали са прекалено много, отстъпвали са твърде често и резултатът е налице. Детето няма пред себе си родителски модел на поведение, нито родителски авторитет, който да е поставил ясни и строги правила. Децата вярват, че имат същото място като родителите си в семейната йерархия (че и по-високо), следователно си позволяват неуважително и пренебрежително поведение.
Следва продължение.
Цветелина Велчева по материали от Bright Side
