Никой родител не си мечтае да отглежда разглезено дете. Понякога обаче желанието да осигурим най-доброто на децата си и да направим живота им възможно най-лесен и приятен ни изиграва много лоша шега. Прекрачват се границите на доброто възпитание и в резултат се сдобиваме с хленчещо и разглезено дете, свикнало винаги да получава това, което иска.
Разглезеното дете се отличава с няколко основни характеристики, които лесно могат да бъдат забелязани, стига да се опитате да погледнете на ситуацията отстрани. Според учените явните признаци на разглезеност, за които трябва много да внимаваме, са:
1. Детето ви е любезно и учтиво с другите, но на вас никога няма да ви каже „Благодаря!“.
Детето демонстрира много добри маниери на поведение пред другите хора, но не проявява никаква благодарност към членовете на семейството. Ето ви един сигурен знак, че е разглезено. Децата забравят да благодарят не нарочно или защото искат да наранят някого, а защото приемат за даденост абсолютно всичко, което семейството прави за тях. Според психолозите това може да доведе до проблеми на по-късен етап във взаимоотношенията с хората, защото детето е научено да не цени помощта и обичта, които идват от най-близките.
2. Детето не може да се справи с най-елементарни домашни задължения.
Отговорният родител трябва да научи детето на независимост. На 3-годишна възраст децата могат да събират и да подреждат играчките си сами. На 5 вече могат да помагат в дребни домакински задължения. На 10 години вече могат да белят картофи и да направят проста вечеря за цялото семейство. Ако детето не умее нито едно от тези неща, не иска или не може да вземе участие в домакинските работи и родителите нямат нищо против, то това е сигурен знак за разглезеност. Според статистиката съвременните деца на възраст между 3 и 12 години прекарват около 3 часа на седмица в изпълнение на различни домашни задължения (между другото същите тези деца прекарват не по-малко от 14 часа седмично пред компютъра). Ако детето няма никакви задължения, как се очаква от него да се справя с отговорностите на живота като възрастен?
3. Детето не се спогажда с връстниците си и е убедено, че те са лошите.
Когато общува с други деца, разглезеното дете не разбира, че не може наготово да получи нещо, без да даде друго в замяна. Неспособността да вникне в нуждите на другите и липсата на съчувствие/емпатия отблъскват връстниците им. В резултат детето започва да се чувства неудобно и понеже не може да си обясни каква е причината, най-лесното е да обвини другите, че са лоши. Ако връстниците странят от детето ви, а децата на приятелите ви си търсят извинение, за да не играят с вашето, бъдете сигурни, че проблемът не е у тях.
