Животните: Необикновените художници

08 септември 2017 г., 13:31
650

chingyunsong / Shutterstock.com

Творческият човек е особен вид. Към него се отнасят художниците, писателите, актьорите, поетите. Ако някой счетоводител изведнъж си купи бои, платно и палитра, това със сигурност ще предизвика всеобщо снизхождение.

Изглежда, само на децата в нашето общество е позволено да се изразяват творчески, размазвайки боите по белия лист. На децата и на... маймуните. Всъщност и на другите животни: слонове, коне, носорози, свине и дори костенурки!

И главният въпрос, който възниква при вида на животинската живопис, е: това осъзнато творчество ли е? Нима маймуната например разбира какво именно иска да нарисува?

Способността към непродуктивно, свободно творчество и дарбата на цветното зрение до сравнително неотдавна откроявали човека сред милионите видове други живи същества. Но се оказало, че дори примитивните насекоми – пчели, мухи и пеперуди, умеят да различават цветовете в околния свят. Цветен го виждат и костните риби, и костенурките, а пък конете, лемурите и мишките – не. Излиза, че

ако безмълвната, флегматична костенурка бъде обладана от творчески талант

и желание, би могла да създава разноцветни картини? Да, костенурките художници го доказват безапелационно. Какво да говорим за шимпанзетата, свинете и слоновете! Дори от виждащия само в черно-бяло кон се получил напълно състоятелен художник, чиито картини се радват на добри продажби сред ценителите на живописта.

Всъщност животните виждат света такъв, какъвто е – хаотичен, безсимволен, лишен от всякакви табута. Така че има ли изобщо разлика между човека и животните? Навярно има, но тя се състои в нещо друго, а не в така нареченото творческо дарование.

В действителност животните са не по-малко талантливи, отколкото сме ние. Просто на много от тях не са им попадали в лапите четка и бои и затова не са успели да докажат обратното.

Дебелокожа живопис

Допреди няколко години мнозина предполагали, че слонът никога няма да може да стане художник. Но слонът Пая, трудил се някога в тайландския дърводобив, толкова умело борави с четката, че създава не само забележителни картини, но и собствени автопортрети. 26-годишната Виктория Кхунапрамот, дипломирана випускничка от Единбургския университет, открила този талант по време на едно свое посещение в природозащитния център в Маеса, Северен Тайланд. И макар скептиците да твърдят, че слоновете рисуват благодарение на помощта на хората, тя настоява, че всеки щрих принадлежи на слона и единственото участие на човека в този процес е слагането на четката в хобота на животното.

Както и да е, но любителите на изкуството в Единбург са готови да платят по 260 британски лири, за да окачат у дома си някоя картина на дебелокожия художник.

„Всеки слон притежава собствен стил

и, струва ми се, те действително се концентрират върху това, което правят. Не съм сигурна дали могат да различават цветовете, но когато рисуват цветя, винаги започват от листата, след това преминават към цветчетата и едва накрая ги съединяват със стебла”, разказва Виктория.

Слоновете се обучават от професионални художници, които им „обясняват” как да нарисуват едно или друго изображение, включително и тайландския национален флаг. Но Пая е единственият слон, способен да изобрази собствения си профил. Проведената преди време в единбургската галерия Dundas Street Gallery изложба включвала множество абстрактни творби на няколко слона от природозащитния център в Маеса.

Между другото тайландските слонове са известни като най-добрите художници с хоботи в света. В приюта за слонове в Маетаман на рисуване се обучават девет слона, специално избрани за целта още когато били на три години. След половингодишно обучение младият слон вече

умее да държи четка с хобота си и да рисува права линия.

По-нататък дебелокожите таланти се учат самостоятелно да избират бои и да рисуват различни предмети. Твърди се, че само от спокойните и непакостливи животни може да се получат истински художници. Доказателство за това е и слоницата Хон, която се отличава от своите колеги по четка с това, че създава не абстрактни картини, а съвсем разбираема и достъпна за всеки живопис.

Тя създава портрети на своите приятели

и приятелки слонове с цветчета или знаменца в хоботите.

Американският учен и писател Джеймс Ехман в съавторство с гледача на животни Дейвид Гаква написал книга, посветена на художествените способности на слоновете. Съдейки по съдържанието на тази книга, слоновете умеят да рисуват, при това го правят както с четка, така и с молив. Веднъж авторите на книгата показали на професионалния художник от Сиракуза, професор по живопис и известен експерт по абстрактния импресионизъм Джером Уиткин няколко рисунки, казвайки му, че искат да чуят неговото мнение. Уиткин бил очарован! „Тези рисунки са много лирични и много, много красиви - заявил експертът. – Те са толкова позитивни, жизнеутвърждаващи и са наситени с такава енергия, че са просто потресаващи!” И добавил:

„От моите студенти аз не мога да получа подобно изпълване на пространството”.

Рисунките, които толкова се харесали на Уиткин, били нарисувани от азиатската слоница Сири, обитаваща сиракузкия зоопарк „Барнет парк”. По това време тя била на 12 години. Тежала около 3,8 тона и била висока в холката 2,4 метра. Сири се появила в „Барнет парк” на двегодишна възраст. Тя била уловена в джунглите на Тайланд. В зоопарка никой не забелязал кога именно това младо дарование започнало да рисува. И едва след известно време щатният зоолог Дон Мур обърнал внимание на странните линии, надраскани по пода в заграждението на слоницата.

Повечето от своите рисунки Сири създавала през нощта с камък,

който държала в хобота си. Гледачът Дейвид Гаква се заинтересувал от необичайното увлечение на слоницата. Той й показал молив за рисуване, използван от дърводелците. Сири внимателно огледала молива, след това се почесала с него и го опитала на вкус.

Гаква поставил връхчето на молива върху хартия, Сири започнала да го движи, видяла, че моливът оставя следи от графит, и това й харесало. А скоро се появила първата картина: някаква плетеница от плавни криви и прави линии, в центъра на която имало крушовидна фигура.

През следващите две години Гаква редовно снабдявал слоницата с моливи, четки, бои и хартия. Той сядал пред Сири и слагал върху коленете си албума. Сири усърдно запълвала с рисунки страница след страница и скоро техният брой надхвърлил 200!

Урок по живопис в зоопарка

Ранно утро, в Пражкия зоопарк все още няма посетители. Към клетката с млади орангутани се приближават служител от зоопарка и учен зоолог. В ръцете си те не носят ябълки или банани. Четки, бои, пастели, флумастери и плътни листове хартия – това са подаръците за ранобудните примати.

Самката Дона избира пастелите. Но техниката на нейното творчество е различна от обичайната – тя не стиска пастела между пръстите си, за да нарисува линии, а движи дланта си по белия лист, сякаш желае да го оцвети. След това взема пастел с друг цвят. А Нюнинка, нейният колега, изобщо „прекарва процеса на творчество през себе си” – в началото щателно сдъвква пастелните моливи, след това изплюва ярката каша с различни цветове върху хартията, създавайки причудливи орнаменти.

„Това прилича на изкуството на тибетските монаси -

смята Марина Ванчатова, професор от Карловия университет, президент на Европейското дружество на приматолозите, етолог, изучаващ творчеството на човекоподобните маймуни. – Те така правят мандали – орнаменти от разноцветен пясък.”

Човекоподобните маймуни в чешките зоопаркове рисуват не просто така, а по специална програма, разработена от биолозите.

Нима горилите, орангутаните и шимпанзетата се учат

да рисуват по всички правила на изобразителното изкуство?

Те сами се учат. Първите рисунки представляват няколко плахи линии в центъра, след това се изпълва целият лист. Действително, „учителят” може да покаже как трябва да се движи моливът по хартията. Но ако си мислите, че шимпанзетата ще копират този жест – грешите. Те избират по свой вкус и разбиране и средството за рисуване, и способа на неговото използване. И дори обекта, на който искат да изобразят нещо – невинаги това е предложеният им лист хартия.

Така един орангутан дълго отказвал да рисува, а след това

започнал яростно да украсява стените на своята волиера – избрал жанра графити.

А женското шимпанзе Ванилка потапяла дланта си в боята и гледала как тя се стича по кожните гънки. Друг орангутан пък си оцветил устните.

Впрочем в избора на художествени средства маймуните са наистина ненадминати сред зоохудожниците. Те могат да създават великолепни творби с език, размазвайки боите, с пръсти и дори с глава. Един художник гимнастик висял с главата надолу и размазвал боите по белия лист с главата си. А пък шимпанзето Теди веднъж получило боички за деца, предназначени за рисуване с пръсти. В началото тази идея не му харесала и той през цялото време бършел пръстите си в стените на волиерата. Но след това изведнъж дотичал до една от служителките в зоопарка, потопил ръката й в боя и започнал да рисува върху хартията с нейните пръсти.

Отчитайки креативността на маймуните в използването на художествени средства, учените

внимателно подбирали боите и моливите

за своите подопечни. Изискванията са същите, както и за малки деца: всичко, което попада в лапите на художниците, най-вероятно ще се окаже и в устата им, следователно трябва да е натурално и нетоксично. Етолозите се отказали от използването на акварели, защото опашатите майстори на четката първо изсмуквали боята от четките, а освен това понякога облизвали своята картина и тогава на мястото на „шедьовъра” оставало само бледо петно.

Чувството за хармония е дар от природата

Зрелището с рисуващите маймуни не е просто развлечение за учените. Те анализират всяка рисунка, мотивация, способ на рисуване, предел на възможностите и даже избора на цвят и форма, надявайки се да определят как е еволюирал древният човек в творчески смисъл.

Етолозите привличат за участие в експериментите съвсем питомни шимпанзета, които се „потят” над рисунките, седейки зад малка масичка редом с инструктора. Но и почти дивите маймуни, живеещи в обикновения зоопарк, имат възможност да се изявят на полето на живописта –

те рисуват, като лежат по гръб, стоят надолу с главата, съсредоточени или скачащи около своята рисунка, държащи молива с крак или със зъби. В този случай ученият, за да не се лиши от пръсти, акуратно предава четката и платното през решетката на клетката и почтително чака, докато художникът свърши с творческия процес. Според изследователите за техните човекоподобни възпитаници рисуването е игра, изразяване на емоции и винаги доброволно занимание.

Не всички маймуни са еднакво склонни към творчество. Тези, които са създали по-малко от десет рисунки, дори не участват в експеримента. Интересно е, че мъжките орангутани след полово съзряване губят интерес към такова лекомислено занимание като рисуването, а пък самките - напротив, и след това охотно се усъвършенстват в изкуството.

И така, да се върнем на въпроса:

разбира ли маймуната художник какво именно иска

да нарисува? За всички човекоподобни маймуни е трудно да се каже, но имало едно шимпанзе на име Майкъл, което било обучено на езика на жестовете, и при това се увличало от живопис. Веднъж Майкъл нарисувал своята любима играчка – жълто-зелен дракон. Върху хартията драконът изглеждал като композиция от жълти и зелени цветове.

Етолозите отбелязват, че маймуната често достига в момент на творчество такава съсредоточеност, която по-рано се е смятала невъзможна за това човекоподобно. Животните започват да се ядосват, ако ги спират: когато в процеса на работа им отнемали рисунките, те много се вълнували. Очевидно те имат някаква представа каква трябва да бъде завършената рисунка. Когато на прочутия орангутан художник Конго му отнемали незавършената рисунка, а след това му я връщали,

той започвал да рисува от това място, на което била прекъсната работата му.

Следователно маймуната ясно усеща, че рисунката не е завършена. В случаите, когато Конго бил убеждаван да не започва нова рисунка, а да продължава да се труди над тези, които смятал за „завършени”, маймуната губела търпение, започвала да се зъби и да издава заплашителни звуци, а ако били правени настойчиви опити да я принудят, тя започвала да разваля рисунките и дори да ги къса.

Може да се каже, че човекоподобните маймуни притежават потресаващо чувство за симетрия. Ако се раздели един лист хартия на вертикални и хоризонтални линии, опашатите художници ще се постараят да запълнят равномерно всички участъци. Ако им се даде лист с точка или малък кръг в средата – непременно ще включат този кръг в композицията на рисунката. А ако предварително нарисуваният кръг е голям – цялата маймунска рисунка ще се окаже вътре в кръга. Особено старателните маймуни ще запълнят равномерно и останалите ъгли на листа. Или ще започнат да създават мандали. Като тибетските монаси.

И ако все пак можем да не изпадаме в ярост от факта, че нашите най-близки роднини сред животните – маймуните, се доближават до човешкото ни разбиране за художествено творчество, то със сигурност следните няколко примера

могат да изкарат от кожата всеки човек,

държал някога четка в ръка.

В неголемия зоопарк „Макгавърн Чилдрън”, намиращ се в американския град Хюстън, отскоро се появил истински талант – козелът Трент, който владее виртуозно четката и палитрата! Картините на даровития козел са доста абстрактни, но това съвсем не е просто цапаница на хартия, а истинска рисунка.

„Много хора идват, за да видят творчеството на Трент. Сред посетителите има и деца, и възрастни. За всички е любопитно да видят козела с четка в уста!”, разказал Винсент ван Гоут???. Животното действително майсторски владее четката.

Козелът внимателно я хваща с уста

и с плавни движения нанася линии върху хартия. С право посетителите на зоопарка изпадат в културен шок от майсторството на Трент!

Сътрудничката в зоопарка Амбър Зелмер разказва, че идеята да научи козела да рисува й дошла спонтанно. Но за обучението на Трент бил нужен по-малко от месец и сега той напълно свободно може да рисува.

А в американския щат Индиана живее

носорог с дарба на художник.

Негови произведения може смело да се окачат в галериите за абстрактно изкуство, където ще се разпродават като топъл хляб, не по-зле от великия Пикасо. А става дума за огромния носорог Мичи от зоопарка Mesker Park Zoo.

Невероятно е, но Мичи наистина умее да рисува с крайчетата на своите дебели чувствителни устни. Неговите картини се продават много успешно в местния магазин за сувенири - та нали малцина могат да се похвалят, че на стената в дома им виси картина, нарисувана от носорог!

Всъщност процесът на рисуване е много прост. Гледачът държи пред носорога платно, а животното движи по него устните си, намазани предварително с разноцветни бои.

Мичи е индийски носорог, попаднал в зоопарка преди три години от Непал, където бил намерен до своята майка, убита от бракониери.

Веднъж за развлечение гледачите му показали боите и това му харесало.

След това поставяли върху хартия парчета банани и ябълки, за да привлекат вниманието му към белия лист и от този момент той се увлякъл по изобразителното изкуство.

Някои служители в зоопарка твърдят, че могат да видят в неговите картини силуети на носорози, и ги сравняват с картините на Пикасо.

С огромен възторг американската публика приела

творчеството на кучето Сам,

което демонстрира завидно постоянство в своите „художествени търсения”. Творбите на даровитото куче са популярни и се търсят, като за някои от тях стопаните на Сам получават по 2000 долара. Музеят на живописта, създавана от Сам, се намира до неговия дом в щата Мериленд. Взимайки четката в уста, той с удоволствие рисува „шедьоври на абстракционизма”, повечето от които се изкупуват от различни галерии.

Когато Джен де Гроот, специалист по морски бозайници от Орегонския крайбрежен океанариум,

решила да обучава морския лъв Леа да рисува,

тя дори не подозирала, че това ще се превърне в тяхно основно занимание. Когато хората узнали, че има рисуващ морски лъв, мнозина поискали да се сдобият с някоя от неговите необикновени художествени творби.

Океанариумът оценил по достойнство творчеството на художника и разгърнал печеливш бизнес за полза на всички животни. От този момент Леа се захванала с живописта професионално, което й донесло популярност далеч извън пределите на Орегон.

Най-известният художник сред конете

и най-известният кон сред художниците се нарича Чола. Този мустанг се родил в Невада през 1985 г. Заради неговия недружелюбен нрав каубоите нарекли жребчето Чола – по името на местен диворастящ кактус.

Когато кончето било на пет години, каубоите го измъчили с тежки тренировки и му нанесли сериозна травма. След това Чола попаднал в ранчото на местна театрална балерина. През април 2004 г. мис Чамбърс, стопанката на Чола, решила да боядиса оградата на своето ранчо. Чола се отправил да й помага. Така започнала творческата биография на гривестия художник.

Днес всеки ден на разположение на Чола се намират платно на триножник и няколко кофи акварелна боя. Когато мустангът рисува, той самостоятелно избира четката, подбира цветовете.

Усмирявайки дивия си нрав със силата на изкуството,

Чола придобил добри маниери.

Например той никога не гризе и не дъвчи инструмента, както биха правили нормалните коне.

През 2008 г. талантливият импресионист Чола се радвал на шумен успех в Италия, където посрещнали картините му изключително топло. Мнозина мислели, че изпратените от неговата стопанка картини са дело на човешки ръце, но се оказало, че са рисувани от безръко копитно животно.

Виетнамската свиня Смитфилд има дупка в зурлата. Тя е в резултат от две операции по отстраняване на тумор, след всяка от които свинята преминавала курс по лъчева терапия. А не е ли по-лесно да се превърне в пържоли, биха попитали мнозина. Но 12-годишният Смитфилд е много скъп на своите стопани. И как иначе – той е звезда на шоубизнеса.

Грухтящият питомец е всепризнат актьор и живописец.

Докторите казват, че животното ще изкара още година или две, ако пази диета, заради която днес тежи само 140 килограма. Картините, чийто автор е Смитфилд, струват от 50 до 150 долара. Ежегодно се публикува календар с репродукции на свинските шедьоври. А още свинята живописец умее да се целува с хора, да подава лапа, да се усмихва и да свири на барабани.

Мравоядите тамандуа се отличават с неголям размер и забавляващо хората поведение. В домашни условия без проблем преминават от мравки и гъсеници на месо и плодове. Позволяват да бъдат обличани в човешки дрехи и да ги показват за пари.

Тамандуата Стиви Куруми и неговата мила приятелка Пуа са добре възпитани и дресирани за киноактьори. Те се снимали във филма „Доктор Дулитъл”. След като пообщувал с някои дейци на изкуството и се поотъркал сред бохемата, Стиви Куруми поискал да се научи да рисува. И се научил.

За съжаление четирипръстият мравояд Стиви

не се радвал дълго на своята слава. На погребението му прозвучали и такива думи: „Той обичаше да целува хората и беше професионалист в изкуството”. За спомен от талантливия мравояд останали няколко шедьовъра на животинската живопис. Както се казва, животът е кратък, изкуството – вечно. Но това едва ли важи за такъв дълголетник като костенурката.

Художничката Кира Варседжи, която се отличава с пищни форми и рисува картини със собствения си бюст, дели дома си с мила, разглезена костенурка, наречена Купа.

За пет години творчески „търсения” Купа нарисувала,

лазейки с боядисани крачета по белите листове, 827 картини, които сега висят в прилични домове във всички американски щати, а така също в Канада, Бахрейн, Германия и Холандия.

В последно време Купа е позагубила интерес към изкуството, но нейните картини продължават да се продават в цял свят.

Владимир Йонев

Ключови думи:
Коментари