Всеки стопанин на куче знае, че то е нещо като сродна душа, като приятеля, който е винаги тук за теб, който споделя и добрите, и лошите ти моменти. Научно доказано е, че кучетата могат да подобрят дори физическото здраве на своя собственик. Те са причина да се будите сутрин. Какво става обаче, когато тази причина си отиде?

Връзката, която се изгражда между човека и кучето, е искрена и задушевна. Един от нейните аспекти се нарича „ефектът на сигурността”. Това е нещо подобно на връзката между родител и дете. Родителите са сигурната територия, спасителният остров, вечното убежище за своите деца. Проучванията сочат, че поведението на кучетата в това отношение прилича много на поведението на децата. Ето защо по някакъв начин стопанинът се „привързва” към ролята си на грижовен „родител” за своето куче.

Със загубата на кучето вие губите също един безкраен извор на чиста обич, радост, подкрепа. Загубата може да бъде още по-тежка, ако живеете сами с кучето или ако то е ваше куче водач например.

Освен това загубата на куче може сериозно да се отрази на живота ви. Сбогувайте се със сутрешните разходки, игрите в парка, вечерното боричкане и гушкане. Неизбежно е да усетите изведнъж по-пуст дома си, по-тъжни дните си. Само като се замислите, че тази невероятна връзка е загубена завинаги и никога повече няма да изпитате това чувство, можете лесно да изпаднете в депресия. Особено ако хората около вас ви повтарят, че е време да продължите с живота си и да го преодолеете. Не всички могат да разберат болката ви, защото за другите това е било просто… куче.

Хората, които нямат куче, ще намерят лесно решение на проблема ви: „Е, какво толкова, ще си вземеш друго!” Само че както с хората, така и с кучетата – не можеш просто да заместиш един с друг. Затова много стопани, които преживяват твърде болезнено загубата на своя домашен любимец, никога повече не си взимат куче. А дори да си вземат, няма да бъде същото. Може да бъде дори по-хубаво, но никога същото.

Ето някои съвети как да се справите със загубата:

1. Дайте си време. Всичко, което изпитвате, е нормално. Не сте длъжни да давате обяснение на другите. Отдайте се на мъката си – поплачете си, затворете се известно време вкъщи, вземете си отпуска. Не потискайте чувствата си.

2. Потърсете подкрепа. Но само от хора, които са преживели подобно нещо или които имат домашен любимец. Другите няма да ви разберат, колкото и да се стараят.

3. Измислете си някакъв ритуал, за да намерите вътрешен мир. Когато загубим близък човек, правим погребение – това е начин да се сбогуваме и да намерим упование в Бог, като се успокояваме, че душата му е на по-добро място.

Цветелина Велчева по материали от Bright Side