Три различни начина, по които раждат бозайниците

10 май 2018 г., 13:00
2354

Shutterstock

Какво общо имат камилата и ехидната? И двете са бозайници, заедно с още над 5 хиляди вида животни, обитаващи цялото земно кълбо, разказва Кейт Слабоски в този анимиран образователен клип на TED.

Всички бозайници са гръбначни, но бозайниците се отличават от останалите гръбначни (влечугите, земноводните, рибите и др.) по следните общи признаци, които споделят:

  • Постоянна телесна температура (топлокръвни)
  • Телесно окосмяване или козина
  • Бели дробове за дишане
  • Хранене на малките с мляко

Въпреки тези общи черти, бозайниците имат множество биологични различия и едно от най-забележителните е начинът, по който раждат.

Нека започнем с най-познатите – плацентните бозайници. Тази група включва хората, котките, кучетата, жирафите, слоновете и дори синия кит – най-голямото животно на Земята.

Плацентата е временен орган – плътен диск от богато кръвоснабдена тъкан, който възниква по време на бременността. Прикрепена към стената на матката, тя служи за приемане и предаване на кислород и хранителни вещества от кръвта на майката към тази на плода чрез пъпната връв. Плацентните бозайници прекарват в утробата много по-дълго време, отколкото други бозайници. Бременността на синия кит например продължава цяла година.

Плацентата поддържа живота на бебето до самото му раждане, когато се прекъсва пъпната връв, и новороденото започва да използва своите собствени дихателна, кръвоносна и отделителна система. С дължина около 7 метра, новороденото синьо китче може веднага да плува. То прекарва следващите шест месеца, като изпива по 225 литра от гъстото, мазно мляко на мама кит всеки ден.

Междувременно, в Австралия можем да открием друг тип бозайници – двуутробните.

Техните бебета са толкова мънички и деликатни при раждането си, че трябва да продължат да се развиват в т.нар. „торба“ на майка си. Най-малкият представител на торбестите мишки тежи само 18 мг при раждането си – колкото 30-ина зрънца захар. Кенгуруто ражда бебе с размера на бобено зърно. Бебето излиза от средната измежду трите вагини на кенгуруто, след което се покатерва в торбата. Там прекарва между 6 – 11 месеца, като през цялото време суче. Дори след като бебето кенгуру напусне топлото си убежище, то се връща отново, за да суче. Понякога майката се грижи едновременно за три. Едно може все още да се развива в утробата ѝ, а другото – в торбата. В неблагоприятни условия женското кенгуру може да „замрази“ развитието на плода в утробата си. В този момент тя може да произвежда два типа мляко – едно за новороденото, и друго – за по-голямото бебе.

Третият тип – т. нар. „еднопроходни“  или „яйценосни“ бозайници – са най-необикновени. Някога е имало стотици видове еднопроходни, но днес са останали само пет – четири вида ехидни и птицечовката. Името им произтича от факта, че яйцепроводите, семепроводите и пикочопроводите им завършват в общ проход, клоака. Тя служи за репродукция, отделяне и снасяне на яйца. Подобно на птиците, влечугите, земноводните и някои видове риби, тези видове бозайници снасят яйца, а не раждат живи бебета. Яйцата им са с меки черупки. Когато малките се излюпят, те се хранят с мляко от майка си. Това се случва през порите на кожата, тъй като майката има млечни жлези, но няма зърна, от които да суче новороденото.

Въпреки снасянето на яйца и други адаптации, които не са характерни за бозайниците (например човката и отровната жлеза при птицечовката), те са бозайници, защото споделят всички определящи характеристики – кърмят, топлокръвни са, дишат с бели дробове – и са еволюционно свързани с останалите бозайници.

Всяко от тези създания, със своя характерен начин на раждане и отглеждане на малките, е успяло в продължение на хилядолетия да допринесе за живота и разнообразието на животинското царство. 

Ключови думи:
Коментари