Съществува значителна разлика между това колко бързо остаряват бозайниците (включително ние) и колко много видове влечуги и земноводни.

Според един учен това несъответствие може да се дължи на господството на динозаврите преди милиони години по време на критичен период от историята на бозайниците.

Микробиологът Жоао Педро де Магаляеш от Университета в Бирмингам, Великобритания, описва своята хипотеза в наскоро публикувана статия.

Идеята е следната: във времето, когато динозаврите са господставли над Земята, по-малките бозайници е трябвало да се размножават бързо, за да оцелеят. А това от своя страна означава, че гените за по-дълъг живот може да са били изхвърлени с напредването на еволюцията.

"Някои от най-ранните бозайници са били принудени да живеят в долната част на хранителната верига и вероятно са прекарали 100 милиона години през епохата на динозаврите, за да еволюират, за да оцелеят чрез бързо размножаване", казва де Магалаеш.

"Според мен този дълъг период на еволюционен натиск може да окаже влияние върху начина, по който ние, хората, остаряваме."

Източник: de Magalhães, BioEssays, 2023

В публикуваното изследване се отбелязва, че нашите много древни предци от рода на еутерианските бозайници, изглежда, са загубили някои ензими по времето на динозаврите, които възстановяват уврежданията, причинени от ултравиолетовата светлина.

Интересно е, че дори при торбестите и еднокопитните животни липсва поне един от трите ензима за възстановяване от ултравиолетовите лъчи, известни като фотолази. Трудно е да се каже дали това е свързано по някакъв начин с относително по-кратката им продължителност на живота.

Една от възможностите е загубата да се дължи на това, че бозайниците са почнали да водят предимно нощен живот, когато е по-безопасно, а милиони години по-късно ние компенсираме недостатъка със слънцезащитен крем. Това е пример за механизъм за поправка и възстановяване, който иначе бихме имали.

Съществуват и други признаци. Да вземем за пример зъбите: тези на някои влечуги, включително алигаторите, могат да продължат да растат през целия им живот. Човешките същества очевидно не могат - отново може би в резултат на генетичен подбор, датиращ от стотици хилядолетия.

"В животинския свят виждаме примери за наистина забележителни поправки и регенерация", казва де Магалаеш. "Тази генетична информация би била ненужна за ранните бозайници, които са имали късмета да не се окажат храна за T. rex."

Разбира се, редица бозайници празнуват трицифрени рождени дни, включително китовете и ние, хората. Дали го правим под ограниченията, наложени от нашите по-кратко живеещи предци, или по някакъв начин сме еволюирали, за да не се влияем от тях, може да бъде обект на бъдещи изследвания.

Разбирането на факторите, които стоят в основата на стареенето, винаги е полезно в борбата с болестите, свързани с възрастта, включително деменция и инсулт, а генетиката, която стои зад настоящата теория, може би има на какво да ни научи.

"Макар и засега да е само хипотеза, има много интригуващи ъгли, от които може да се поеме, включително перспективата ракът да се среща по-често при бозайниците, отколкото при други видове, поради бързия процес на стареене", казва де Магалаеш.

Изследването е публикувано в BioEssays.

Източник: Science Alert