Тиранозавър рекс е подчинявал жертвите си със сила. Зъбите му са били толкова мощни, че са можели да чупят кости, а масивният му череп и силните челюстни мускули са го правели уникален сред хищниците. Според ново изследване, публикувано в Current Biology, именно T. rex е имал най-мощната захапка, регистрирана при динозаврите.
Най-големият известен екземпляр, наречен „Сю“ и съхраняван в музея Field в Чикаго, достига 12,3 метра дължина.
Конкуренти по размер: гиганотозавър и спинозавър
Докато тиранозавърът разчитал на грубата сила, други гигантски тероподи са развили различни начини за лов.
Гиганотозавърът, който е живял в Аржентина в средата на периода креда, е използвал предимно способността си да разкъсва месото на плячката. Черепът му не е бил подсилен за същия тип костотрошачна захапка като при T. rex.
Спинозавърът, от своя страна, е обитавал Северна Африка и се е отличавал с дълга и тясна муцуна, приспособена за лов на риба. Въпреки това има доказателства, че понякога се е хранел и с други животни, включително птерозаври.
Как учените възстановяват захапката на динозаврите
За да достигнат до тези изводи, изследователите са направили подробен анализ на биомеханиката на храненето при 17 вида тероподи, живели от началото на динозавърската ера до нейния край. Те са използвали триизмерни модели на черепи и симулации на мускулите, базирани на техните живи родственици – птиците и крокодилите.
С помощта на компютърни модели учените са симулирали захапвания и са наблюдавали как различните черепи разпределят напрежението при натоварване.
От ранните тероподи до върха на еволюцията
Ранните хищници като хереразавъра, живял преди около 230 милиона години в Аржентина, и дилофозавъра от ранната юра, са имали по-леки черепи и значително по-слаби челюсти. Силата на захапката и здравината на черепа са се увеличавали постепенно с времето, достигайки своя пик при тиранозаврите и техните близки роднини – дасплетозавър и албертозавър, появили се в края на креда.
Палеонтологът Андре Роу от Бристолския университет подчертава: „При тиранозаврите има значително подсилване на здравината на черепа и механиката на захапката. Това съвпада с по-дълбоки черепи, по-здрава костна структура и промени в прикрепването на челюстните мускули. Увеличаването на силата не е било мигновено, а е резултат от дълъг еволюционен процес.“
Няма един „правилен“ начин да бъдеш хищен гигант
Според Роу, големите тероподи са решили предизвикателството на храненето по различни начини:
- тиранозавърът – със свръхзахапка и укрепен череп;
- гиганотозавърът – чрез техника на разкъсване;
- спинозавърът – с адаптация за лов на риба.
„Някои животни печелят с чиста сила, други – с бързи или многократни удари. Наблюдавахме спектър от екологични адаптации. Тази еволюционна гъвкавост вероятно им е помогнала да доминират в екосистемите толкова дълго време“, заключава Роу.
