Този извънземен свят е най-горещото място на Земята

01 януари 2019 г., 14:33
5995

Aleksandra H. Kossowska/ Shutterstock 

Слънцето изгаря напуканата земя, трептящи миражи объркват очите, а сухият въздух и прах изсмукват влагата от устата и очите. Падината Данакил в Етиопия е едно от най-горещите, най-сухите и най-ниските места на планетата.

Данакил се намира в местността Афар в североизточна Етиопия близо до границата с Еритрея. Климатът може да се опише единствено като жесток. Но противно на всички очаквания тук живеят хора. Афарите наричат това място свой дом.

Данакилската депресия е най-горещото място на Земята, ако се мерят средногодишните температури (според сведенията 34,4 C).

И, което е по-лошо, валежите са само от 100 до 200 мм годишно. Това е и едно от най-ниските места на планетата, 125 метра под морското равнище.

Комбинацията от тези фактори прави Данакил едно от най-негостоприемните области на Земята.

И ако климатът не е достатъчен, странните геоложки феномени, които изобилстват в района, го карат да изглежда като извънземен свят. Има вулкани с бълбукащи езера от лава, многоцветни хидротермални полета и огромни солници, които заслепяват очите.

Данакил се намира в северната част на Триъгълника Афар – геоложка депресия, причинена от съединяването на три тектонски плочи. Депресията се простира по границите на Еритрея, Джибути и целия регион Афар на Етиопия. Тя е част от голямата Източноафриканската рифтова долина.

Рифтова долина е мястото, където тектоничните плочи на Земята се отдръпват една от друга, създавайки нова кора. Тук плочите се отдалечават по три дълбоки разлома със скорост 1-2 см годишно. Ето защо езера от лава осветяват нощното небе, странни форми набраздяват ланшафта и е пълно с горещи извори и гейзери.

Един ден, след милиони години, плочите ще са се отдалечили толкова, че солените води на Червено море ще залеят долината и това ще бъде родното място на един нов океан.

През 1974 г. тук са открити останките на австралопитека, станал известен като „Люси“.

Открити са и много други фосили на древни хоминини, които карат палеонтолозите да смятат, че тъкмо тук се е зародил нашият вид. Затова понякога наричат района „люлката на човечестото“.

Районът се използва и за да се изследва как може да се е зародил животът на други планети. В горещите извори на Данакил живеят микроорганизми, известни като екстремофили, които, както предполага името им, живеят в екстремни условия. Те са особено интересни за астробиолозите – в тях може да се крие ключа към зараждането на живота.

Да изследваш този район означава часове каране по наравните, прашни черни пътища, започващи от град, наречен Мекеле. Минавате през планините на Етиопия, за да слезете долу, в тази ниско разположена пустиня.

Не бихте помислили, че някой може да живее тук, но народът Афар нарича това място свой дом. Докато ние се задъхвахме и потим в невероятната жега, местите хора изглежда се чувстваха напълно комфортно. Така работи еволюцията – с времето организмът на хората тук се е адаптирал към жегата и сухотата, поради което те се нуждаят от много по-малко вода и храна, в сравнение с повечето хора.

Когато спряхме за жадувана почивка, през миража към нас се приближи самотна фигура. Тази фигура беше на млад афар, а миражът беше успял да скрие дългата редица от камили зад него, каращи сол към пазара.

Солта е своеобразната валута на афарите. Те добиват сол от обширните солници и я носят до пазара в Мекеле на гърбовете на камили и магарета. Това означава около седмица ходене, понякога само с една питка хляб и бутилка вода.

Веднъж гледах как един човек реже сол от близкото езеро. Той видя, че се мъча в жегата и ми предложи малко хляб и вода. Аз се потях под раницата, пълна с литри вода, а той пътуваше почти без нещо, освен дрехите на гърба си. Приех хляба и допълних бутилката му с част от водата, която носих. Той беше много благодарен за водата, а аз не вярвах как в тези тежки условия човек ми предлага последната си храна и вода.

Афарите живеят просто. Те са номади, живеят в подвижни дървени хижи и гледат малки стада добитък, кози, магарета и камили.

Единствената река в района, Ауаш, е заобиколена от тесен плодороден пояс, който дава живот на афарите и техните стада. Ауаш е една от най-уникалните река, защото тя изобщо не достига морето, течейки през етиопските планини към езерата на Данакилската депресия. В горещината всичката вода се изпарява, оставяйки огромните солници.

Този луноподобен пейзаж е суров, но свързан с невероятни чудеса: от очарователни вулканични пейзажи, до тайната на извънземния живот, и може би, зората на човечеството.

Автор: Вивиан Къминг
Източник: BBC Earth

Коментари