Корейски учени от националния университет в Сеул твърдят, че превръщането на Сахара в пустиня, което е започнало преди приблизително 10 хил. години, вероятно отчасти се дължи и на нас, хората.
Сахара е най-голямата гореща и третата по площ пустиня в света, разположена в Северна Африка на територията на Мавритания, Мароко, Алжир, Тунис, Либия, Египет, Судан, Чад, Нигер, Западна Сахара и Мали. Площта ѝ е повече от 9,4 млн. км² и заема повече от 1/4 от африканския континент.
Повечето изследвания показват, че образуването ѝ е причинено от промени в регионалната растителност и в орбитата на Земята. Някои учени обаче вярват, че и хората може да са допринесли за пресъхването.
"В Източна Азия има стари теории как неолитното население е променило пейзажа толкова много, че мусоните са престанали да навлизат навътре над сушата" - обясни Дейвид Райт от националния университет в Сеул.
Превръщането на Северна Африка в пустиня се свързваше с разширяването на земите с ниска растителност. Дейвид Райт обаче преглежда археологически данни от района и установява, че движението на ранните пастирски общности по р. Нил следва отблизо разпространяването на ниската растителност.
Според Райт и колегите му въвеждането на животновъдството в Северна Африка преди повече от 8000 години е променило растителността в района и е потиснало растежа на по-големи храсти и дървета. Намаляването на растителността оголило по-голяма площ и тя станала по-рефлективна.
Това променило атмосферните условия. Промените намалили въздействието на сезонните мусони и това допълнително ограничило растителността и улеснило настъпването на пустинята.
