Генетичен анализ разкрива тайнствена популация, живяла в Сахара, когато тя е била плодородна савана.

Пустинята Сахара, позната днес като едно от най-сухите и негостоприемни места на планетата, не винаги е била такава. В периода между 14 500 и 5000 години пр.н.е., тази обширна територия в Северна Африка е представлявала зелена савана, пълна с езера, растителност и живот – истински рай в сърцето на континента.

Ново проучване, публикувано в списание Nature, разкрива зашеметяващи археогенетични данни за мистериозна човешка популация, живяла по това време в района на днешна Либия. Изследването е базирано на ДНК, извлечена от останките на две жени, живели преди около 7000 години в скално убежище, известно като Такаркори, разположено в югозападната част на страната.

Най-старите естествено мумифицирани човешки останки

Двете тела са били естествено мумифицирани, а костите им са предоставили първите пълни геноми от хора, живели в т.нар. "Зелена Сахара". Според археогенетика Йоханес Краузе от Института "Макс Планк" по онова време Такаркори е било тучна савана с близко езеро, съвсем различна от съвременния пустинен пейзаж.

Изолирана човешка линия с уникален генетичен подпис

Генетичният анализ разкрива, че жените от Такаркори са принадлежали към неидентифицирана досега човешка линия, която е била генетично изолирана от други известни популации – както от субсахарските народи, така и от близкоизточните и европейските праисторически групи.

„Хората от Такаркори не носят значително генетично влияние от съседни популации. Това показва, че са останали в изолация въпреки културния обмен и развитието на животновъдството“, обяснява Краузе.

Археологическите находки от обекта включват каменни и дървени инструменти, животински кости, керамика, кошници и издълбани фигурки, които свидетелстват за развит живот и земеделие.

Корени, дълбоки 50 000 години

ДНК анализът показва, че предците на индивидите от Такаркори са се отделили от субсахарските популации преди около 50 000 години – по същото време, когато първите хора напускат Африка и се разпространяват в Азия и Европа.

„Линията Такаркори е вероятно остатък от древното генетично разнообразие в Северна Африка, което се е запазило изолирано до преди около 5000 години“, казва Краузе.

След този период започва нов етап на миграции, включващи групи от Източното Средиземноморие, Иберийския полуостров и Сицилия. Въпреки това по необяснима причина популацията от Такаркори остава изолирана много по-дълго от очакваното.

Изчезване на цивилизацията със завръщането на пустинята

С края на Африканския влажен период около 3000 г. пр.н.е., климатът в региона се променя драстично. Сахара отново се превръща в огромна гореща пустиня, а жителите на Такаркори изчезват от историческата сцена.

Интересно е, че генетичните следи от тази популация все още съществуват сред някои съвременни северноафрикански групи.

„Тяхното ДНК ни дава ценна информация за древната история на региона и ни помага да разберем как човешките популации са се адаптирали и развивали в променящата се среда на Африка“, допълва Краузе.