Миналата година генетичен анализ на костни фрагменти, представляващи най-ранното известно човешко присъствие в Европа, повдигна няколко въпроса, свързани със стъпките, които съвременните хора са предприели, за да завладеят всяко едно кътче от съвременния свят.
На когото и да са принадлежали тези останки, тяхната семейна история е била далеч по-свързана с източноазиатското население от нова време, отколкото с днешните европейци. Това от своя страна пък предполага, че миграцията на нашите видове е доста по-заплетена, отколкото предполагахме.
Сега изследователи от Университета в Болоня и Падуанския университет предлагат възможно най-простото (поне според тях) обяснение на тези странности в семейното дърво. То стъпва върху основата на информацията, с която разполагаме от генетичните им взаимоотношения, както и за фините промени в древните технологии по света.
Ако проследим своите стъпки от днешни дни до Каменната епоха и отвъд нея, ние неизбежно ще се натъкнем на момент, в който представители на Homo sapiens са направили са напуснали пределите на Африка и са стъпили на земята, която днес наричаме Евразия.
Много преди това по-далечни братовчеди на Homo sapiens също са странствали надлъж и нашир, но впоследствие са измрели.
Сега обаче ситуацията ще бъде по-различна – този път миграцията ще се окаже успешна и малко по малко ще посее семето на културна революция, която ще промени нашата планета за няколко кратки хилядолетия.
Ако днес крайният резултат от това монументално пътешествие е вече очевиден, то единственият начин да научим повече за пътищата, по които са се движели, е посредством оцелелите от онзи период артефакти, както и чрез данни за генетично смешение.
Човешките останки и каменните сечива, отсяти от утайката в родната пещера Бачо Киро, са точно такова доказателство – мечтата на всеки археолог. За първи път са открити през 2015 г. Впоследствие са датирани на около 45 000 г. Това ги прави прави най-старите кости на хоминини от горния палеолит, откривани някога в Европа.
След като отчетем археологическите записи, можем да заключим, че са произлезли от по-голяма общност в 15 000-годишна пауза в преселенията на изток. Ако не разполагахме с допълнителни данни, вероятно можехме да предположим, че тези хора представляват някаква своеобразна свръзка между бъдеще в Азия и минало в Европа – своеобразен център на прага на Африка, от който те са се разпръснали и са заселили по-далечни райони.
Генетичните доказателства, запазени в три от тези костни останки обаче, не пасват на по-горния сценарий.
Миналата година изследване, ръководено от института по еволюционна антропология Макс Планк в Германия, достига до заключението, че индивидите са „по-тясно свързани с днешните и древните поплулации в Източна Азия и двете Америки, отколкото по-късните западноевразийски популации.“
Откриването на по-тесни семейни връзки със съвременните древноазиатски популации, отколкото с днешните европейски хора, поставя някои доста трудни въпроси, свързани с начина, по който този древен център на човечеството може да се е разклонил на изток и запад.
Също така съвсем наскоро в тяхното родословно дърво е въведена значително голяма доза неандерталска кръв. Това допълнително ни пречи да разберем как точно нашите предци може да са мигрирали и да са си взаимодействали.
Според авторите на новото изследване едно от потенциалните обяснения е, че миграцията се е осъществила на тласъци, а не изведнъж.
„Впоследствие, преди около 45 хиляди години, нова експанзия, водеща началото си от този популационен център, колонизира широка територия, простираща се от Европа до Източна Азия и Океания. Тя се свързва и с начин на производство на каменни сечива, известен като начален горен палеолит“, казва молекулярният антрополог Леонардо Валини от Падуанския университет.
На илюстрацията по-горе: неизвестен популационен център на запад, от който хората са мигрирали на вълни. Източник: Leonardo Vallini, Giulia Marciani
Онези, които са се насочили към Азия, процъфтяват – следи от техните кръвни линии остават и до ден днешен. На запад обаче се случва нещо, което слага временен край на „човешкия експеримент“ в Европа.
Второ изследване, проведено миналата година върху останки на жена, намерени в Чечня, хвърля малко повече светлина. Те все още не са датирани въглеродно и съответно – не знаем на каква възраст е починала. Промените в гените ѝ обаче подсказват, че тя е починала преди повече от 45 000 години.
По-важното в случая е, че предците на тази жена от палеолита не са свързани тясно със съвременните европейци или азиатци. Не знаем какво е сполетяло и нея, и нейните роднини, но очевидно нейният род не е продължил.
„Любопитно е да отбележим, че горе-долу по същото време изчезват и последните неандерталци“, казва Джулия Марчияни, археолог от Университета в Болония.
Чак 7000 години по-късно нова емиграционна вълна от този централен популационен възел успява да засели наново запада и да постави началото на богатото разнообразие от култури, които виждаме днес.
Къде точно се е намирал този временен популационен център и какво е карало хората да мигрират на талази – отново и отново – тепърва ни предстои да разберем.
Изследването е публикувано в Genome Biology and Evolution.
Източник: Science Alert
