За него може да направят и филм. „Самотният Джордж“ – заглавието на една драма, която ще развълнува света може би както някога „Моби Дик“.

В живота на гигантската костенурка от Галапагоските острови, която тихо напусна този свят в края на юни 2012 г., има всичко – преследване, стрелба, щастие, мъка и разочарование, приятелство. И смърт, но не и забрава. Защото с Джордж изчезна един цял вид от лицето на Земята – и ние станахме очевидци на това. Не е метеоритът, който погуби динозаврите, не е епична битка за оцеляване или лов – просто гигантска слонска костенурка угасна, без да остави нито един наследник. И ние се примирихме с това.

Учените пресмятат, че Джордж е доживял до 100 години. Официални лица от Еквадор, чиято територия са островите Галапагос, обещаха да разследват смъртта му, защото слонските костенурки като него обикновено доживяват до 200.

Без поколение, без каквито и да е останали живи роднини от вида му, Самотният Джордж бе

най-рядкото живо животно на планетата.

Затова се превърна в истинска звезда.

Той е открит на остров Пинта от унгарски изследовател през 1972 г. Дотогава се е смятало, че на този остров отдавна вече няма живот, тъй като китоловци са уловили всички костенурки за храна.

Всъщност местни хора били на лов за кози, видели, че нещо мърда, и стреляли. Чак после един от тях забелязал, че това не е коза, а костенурка. Бързо е установено, че е последен представител на подвида си - Chelonoidis nigra abingdoni. Закаран е на остров Санта Крус и специалистите го вписват в програмата си за развъждане. 40 години за него се грижи Фаусто Лерена, най-добрият му приятел.

„Той беше като член на семейството ми.

Когато ме видеше, протягаше врат и отваряше уста, сякаш да ме поздрави“, казва 72-годишният Фаусто. Днес вече той е самотният.

В галапагоския парк Джордж е настанен да живее с женска костенурка от близък до неговия вид, живяла в района на вулкана Улф. Споделя с нея едно затворено пространство в продължение на 15 години. Уви, гените им не се съчетават. Яйцата, които тя снася, са неоплодени. След това съдържателите на парка го настаняват да живее и с други костенурки, от о. Еспаньола. Техните гени са по-близки до неговите, но отново не се получава.

Обещана е награда от 10 000 долара

за този, който намери женска костенурка на о. Пинта, но така и няма кой да прибере парите.

Въпреки неуспеха си да остави поколение след себе си, Самотният Джордж не прекарва живота си сам и съвсем не страда от липса на внимание. Известни политици и звезди идват да се снимат с костенурката, кръстена също на звезда – на американския комик Джордж Гобел, който нарича себе си Самотния Джордж. Сред почитателите, дошли на крака при четириногото, са британският принц Чарлз, кино звездите Брат Пит и Анджелина Джоли. Тази костенурка успява да се прочуе по цял свят. Превръща се в жива емблема на необикновената, за мнозина извънземна флора и фауна на Галапагоските острови, някога изследвана от Чарлз Дарвин. Става символ на парка, посещаван от 180 000 души годишно.

Местни изследователи разказват,

че големите костенурки като Джордж някога са били много на Галапагоските острови в Тихия океан. След края на XIX век обаче постепенно броят им намалява, защото са ловувани заради месото им от мореплаватели и рибари. Преследвани са и са изтребвани до ръба на пълното им изчезване. Освен това естествената среда на островите започва да се променя и страда, след като там са докарани кози от близката суша.

Разликите между костенурките от различните Галапагоски острови всъщност са сред особеностите, които помагат на Дарвин да формулира революционната си теория на еволюцията.

След смъртта на Самотния Джордж около

20 000 слонски костенурки

от останалите подвидове, близки до неговия, продължават да обитават островите. Това означава, че всъщност днес 50% от гените му продължават да живеят в негови роднини.

Имайки предвид този факт и личните си тревоги, които винаги са водещи, мнозина сред интернет потребителите се запитаха какво значение има смъртта на Джордж за всички нас. Тази костенурка е символ на големите загуби, които биологичното царство търпи заради човешкото присъствие на планетата. Тя е заличен елемент от веригата на еволюционната история. Много повече е от поредното животно, записано в

„Книгата за рекорди на Гинес” -

Джордж е там като най-рядкото живо животно в света.

От еволюционна гледна точка подвидовете се намират по пътя да станат видове. Те са се придвижили към различна посока на развитие от останалите подвидове, с които делят общи предци. В един момент от геологичното развитие на Галапагоските острови костенурките са изплували от водата и са колонизирали сушата. След това са се развили като различни обитатели.

Дали Джордж е представител на даден вид или подвид всъщност няма толкова ключово значение. Важното е, че с него си отива една цяла история на семейни съжителства между животните, негови предци, довели до появата му. Част от генетичното наследство, на което той е носител, е затрито и костенурка с неговите гени няма да има. „Поне 200 000 години отсега нататък няма да има костенурка от вида на тази от о. Пинта“, заявява един от познавачите на Самотния Джордж, Хенри Никълъс от Международния съюз за опазване на природата.

Някои биолози като него виждат и

друга символика

в смъртта на Джордж. „Той е символ на нашата глобална, неспираща битка да опазим богатството, разнообразието и красотата на планетата, които сме наследили”, коментира в отворено писмо д-р Никълъс. Той подчертава, че като го хващат в плен и поставят в добра изкуствена среда, хората реално успяват да удължат живота на Джордж с 40 години. Според него в този период Джордж е могъл да загине като последен и неизследван наследник на рода си.

Новата емблема на Галапагос е пълна противоположност на досегашната.

„Сбогом, Джордж, здравей, Диего“,

извика светът в началото на юли. Над 100-годишният Диего е баща на стотици костенурки, най-сексуално активният екземпляр и с най-голям принос във възраждането на вида от о. Еспаньола. Смята се, че 40-45% от родените в размножителната програма през последните десетилетия 1781 костенурки са негови преки наследници.

Джордж не е Галапагос, Галапагос е много повече. И все пак самотникът ще си остане лицето на островите, вдъхновили теорията на еволюцията.

Невена Любенова

Gallery

Снимка: Andres Court / Shutterstock

Gallery

Снимка: Fotos593 / Shutterstock

Gallery

Снимка: Adalbert Dragon / Shutterstock

Gallery

Снимка: Jenny Leonard / Shutterstock