Откриха фрагмент от планета, преживяла звезден апокалипсис

23 август 2019 г., 18:32
729

Илюстрация на SDSS J122859.93+104032.9. Източник: Марк Гарлик / Университета на Уоруик

Астрономи се натъкнаха на малка планета (или астероид) в орбитата около бяло джудже. Въпреки че обектът представлява малка и много плътна отломка от нещо по-голямо, което е било разкъсано по време на смъртта на близката звезда, астрономите са изненадани, че въобще е оцеляло.

Д-р Кристофър Мансър от Университета на Уоруик е изучавал диска, обкръжаващ SDSS J122859.93+104032.9 – бяло джудже на 410 светлинни години от нас. Около ¼ от белите джуджета притежават подобни дискове. Те са съставени от отломки, които най-вероятно някога са били част от планети, унищожени при избухването на звездата и превръщането й в бяло джудже.

В този конкретен случай Gran Telescopio Canarias разкрива пръстен от газ в рамките на самия диск. Разпределението му ни подсказва, че той се движи зад обект, който не можем да видим (досущ като опашката на комета). На обекта са му нужни малко повече от 2 часа, за да завърши своята орбита.

Мансър пише в научния журнал Science, че това „невидимо“ тяло може да бъде всичко – от 1-килмоетров астероид до планета джудже с ширина няколкостотин километра. Не е ясно дали продължава да се разпада (което е довело и до прахта) или това, което виждаме, е продукт на сблъсъка между обекта и праховите частици в диска.

Бялото джудже е фаза от живота на звезда, която вече е изчерпала своя запас от водородно гориво и е преминала през етапа на червен гигант, разпръсквайки своята материя наоколо. Този процес е кратък - за период от 1000 години. На мястото на звездата остава много горещото й ядро - това е бялото джудже. То е много по-плътно спрямо своя предшественик. В случая с SDSS J122859.93+104032.9 – този обект съдържа около 1/3 от оригиналната маса. Той обаче е толкова малък, че орбитата на т.нар. планетезимал е почти изцяло в рамките на обема, който някогашната звезда е заемала.

Очевидно това, което е образувало газа, се е намирало в много по-далечна орбита. Най-вероятно гравитационните взаимодействия с външните планети го е избутало до сегашната му орбита.

Оцеляването на планетезимала ни подсказва и каква е неговата композиция. „Гравитацията на бялото джудже е изключително силна – 100 000 пъти по-силна от тази на Земята. Съответно един обикновен астероид ще бъде разкъсан от гравитационните сили, ако се доближи твърде много до бялото джудже“, казва Мансър. За да оцелее, даден космически обект трябва да бъде особено плътен – със здрава вътрешна структура. Според Мансър и неговите колеги най-вероятно става дума за композиция от желязо и никел.

Източник: IFLScience

Ключови думи:
Коментари