Какво всъщност е хиппотерапията? Метод на лечение, основан на неврофизиологични принципи. Лечебната езда стимулира и психичните процеси, тъй като се осъществява психо-социално въздействие не само чрез обучението в езда, но и чрез грижите за коня – хранене, почистване, разхождане.
Така се изгражда чувство за доверие,
тренира се сензорна моторика, изгражда се чувство за отговорност и колективизъм, спада агресията.
Терапевтичното лечение с езда в центрове за хора с увреждания се появява за пръв път в света след Втората световна война. На Олимпийските игри в Хелзинки през 1952 г. датчанката Лиз Артел спечелва сребърен медал, след като се качва на коня си от... инвалидна количка. Примерът й вдъхновява много хора с двигателни увреждания да открият нови възможности чрез конната езда. След като получава множество писма, Артел и физиотерапевтката й изготвят програми за използване на конете в рехабилитацията на различни заболявания. В много страни по света започват да се създават национални организации по хиппотерапия и терапевтична езда.
Как точно конете помагат на болните хора? Макар да няма ясни научни доказателства, конете явно имат
много силно биополе, което влиза в контакт с нашето
и така се осъществява един несъзнаван контакт между животното и човека. Научно доказано е обаче, че при ходом от гърба на коня върху човешкото тяло се пренасят около 110 триизмерни трептения (нещо непостижимо с която и да е тренировъчна машина), които подобряват моториката – подвижността в тазобедрените стави, в гръбначния стълб, коригира се стойката и позицията на главата, разказва доц. Генчева. Тези импулси стимулират равновесния анализатор и координационния апарат на пациентите, намаляват повишения мускулен тонус или в общия ритъм на движение се включват в действие коремната и гръбната мускулатура. Освен многопосочните импулси от гърба на коня, които се предават към седящия ездач, могат да се прилагат различни упражнения от рехабилитационните методики.
Особено любопитно при тази терапия е, че
не се използва седло, а специален колан с дръжки,
за да е пряк контактът между двете тела. Положително влияе и телесната температура на коня, която е с 1-1,5 градуса по-висока от човешката. Тази топлина намалява спастичността на мускулите при детска церебрална парализа. Чрез упорито повтаряне на движения в определен ритъм се постига тяхното запаметяване и те се превръщат в нов двигателен навик за малкия ездач. А контактът с коня освен това мотивира децата – и това е незаменима сила, защото им помага да издържат на физически натоварвания, които иначе, при други, конвенционални методи, трудно биха възприели.
Тъй като първата среща с коня обикновено предизвиква страх
у децата – заради движенията му, височината и размерите му, предварително се провеждат няколко занимания с топка (т.нар. фит-бол). Така малките свикват с подвижната „седалка”, тренират до известна степен равновесието си и се научават да съдействат активно на терапевта.
