Конят – моят приятел

16 януари 2018 г., 09:44
1324

Guliver / Getty Images

Движенията на коня винаги са олицетворявали свободата. За славяните той бил символ на Слънцето, а за прабългарите бил тотем, от опашката му правели бойното знаме. Конят бил смятан за посредник между горния и долния свят, с него славянският бог Световит проникнал в царството на мрака и победил смъртта.

В древността качвали ранените войници на гърба

на коня, за да се възстановят по-бързо. Смятало се, че конете имат магическа оздравителна сила. Хипократ препоръчвал ездата срещу безсъние, а през 16.-17. век някои автори изтъкват ползата от ездата за позата на тялото, за физическото здраве и дори за чувствителността на човека.

В първото медицинско училище във Виена през 18. век прилагали ездата при психопатии, тъй като благодарение на нея мускулатурата на болните ставала по-малко възбудима, а това от своя страна намалявало епизодите на хипохондрия и истерия.

Днес десетки деца, страдащи от церебрална парализа,

буквално стават от инвалидните си колички и прохождат

пред смаяните погледи на родителите си благодарение на това прекрасно животно – коня, и неговия стопанин-терапевт. Не, това не е чудо, паднало от небето! Освен удоволствие от ездата, кончето може да донесе и изцеление – и тази терапия се прилага и в България. Даже доста отдавна, макар че и до момента не е особено популярна.

Организирани занимания по хиппотерапия (от старогръцки буквално – лечение с кон) у нас започват да се провеждат през 1993 г. на конна база „Хан Аспарух” в София с деца с церебрална парализа – от един кинезитерапевт и двама треньори по конен спорт. В основата са доц. Незабравка Генчева от Националната спортна академия и съпругът й. През 2001 г. те създават Национално сдружение „Устрем”, което започва да популяризира този метод на лечение. Четири години по-късно в столицата се провежда

първото в страната състезание за деца с увреждания.

Оттогава много деца са получили значително подобрение в състоянието си, но доц. Генчева вече трудно дава интервюта – разочарована е, че у нас за този изключително ефикасен метод се говори много, а се прави малко, всъщност нищо. В много държави в Европа тези услуги са включени в здравното осигуряване, в други се подпомагат от общините. Тук преговорите с институциите отдавна са ударили на камък.

Какво всъщност е хиппотерапията? Метод на лечение, основан на неврофизиологични принципи. Лечебната езда стимулира и психичните процеси, тъй като се осъществява психо-социално въздействие не само чрез обучението в езда, но и чрез грижите за коня – хранене, почистване, разхождане.

Така се изгражда чувство за доверие,

тренира се сензорна моторика, изгражда се чувство за отговорност и колективизъм, спада агресията.

Терапевтичното лечение с езда в центрове за хора с увреждания се появява за пръв път в света след Втората световна война. На Олимпийските игри в Хелзинки през 1952 г. датчанката Лиз Артел спечелва сребърен медал, след като се качва на коня си от... инвалидна количка. Примерът й вдъхновява много хора с двигателни увреждания да открият нови възможности чрез конната езда. След като получава множество писма, Артел и физиотерапевтката й изготвят програми за използване на конете в рехабилитацията на различни заболявания. В много страни по света започват да се създават национални организации по хиппотерапия и терапевтична езда.

Как точно конете помагат на болните хора? Макар да няма ясни научни доказателства, конете явно имат

много силно биополе, което влиза в контакт с нашето

и така се осъществява един несъзнаван контакт между животното и човека. Научно доказано е обаче, че при ходом от гърба на коня върху човешкото тяло се пренасят около 110 триизмерни трептения (нещо непостижимо с която и да е тренировъчна машина), които подобряват моториката – подвижността в тазобедрените стави, в гръбначния стълб, коригира се стойката и позицията на главата, разказва доц. Генчева. Тези импулси стимулират равновесния анализатор и координационния апарат на пациентите, намаляват повишения мускулен тонус или в общия ритъм на движение се включват в действие коремната и гръбната мускулатура. Освен многопосочните импулси от гърба на коня, които се предават към седящия ездач, могат да се прилагат различни упражнения от рехабилитационните методики.

Особено любопитно при тази терапия е, че

не се използва седло, а специален колан с дръжки,

за да е пряк контактът между двете тела. Положително влияе и телесната температура на коня, която е с 1-1,5 градуса по-висока от човешката. Тази топлина намалява спастичността на мускулите при детска церебрална парализа. Чрез упорито повтаряне на движения в определен ритъм се постига тяхното запаметяване и те се превръщат в нов двигателен навик за малкия ездач. А контактът с коня освен това мотивира децата – и това е незаменима сила, защото им помага да издържат на физически натоварвания, които иначе, при други, конвенционални методи, трудно биха възприели.

Тъй като първата среща с коня обикновено предизвиква страх

у децата – заради движенията му, височината и размерите му, предварително се провеждат няколко занимания с топка (т.нар. фит-бол). Така малките свикват с подвижната „седалка”, тренират до известна степен равновесието си и се научават да съдействат активно на терапевта.

Чрез лечебно-педагогическа езда пък се изграждат специфични умения и грижа за конете. Грижата за животното развива вътрешно усещане и контрол върху собствените движения и поведение, прецизно изпълнение на различни движения, развива фината моторика на детето, пространствената му ориентация , самооценката му и адаптирането му в околната среда. Когато са увлечени да хранят, почистват или разхождат животното, у дечицата допълнително се развиват рецепторите – слух, зрение, тактилност, вкус и обоняние. Стават по-уравновесени психически, усилва се желанието им да общуват с околните, както и с други животни. А близкият контакт с коня стимулира фантазиите им – детето говори на четириногия си приятел и така се развиват говорът му и комуникационните му способности. Умствено изостаналите получават мотивация да постигат успехи в обучението, потискат агресията си. И нещо много важно - те

променят представата за себе си като „негодни”.

Все неща, които са били познати на лечителите още в древността.

Кое е най-голямото постижение в хиппотерапията? Не може да се отговори еднозначно – всяко дете има някакво постижение, по-голямо или по-малко, казва доц. Генчева. Доколко ще се получи желаният ефект по отношение на корекция на позата, стойката, намаляване на мускулния спазъм и подобряване на походката, зависи от степента на увреждане. Децата с аутизъм да могат да подобрят комуникацията си с околните, децата с ментални увреждания да се социализират.

„За нас и за родителите най-голямото постижение е едно дете с детска церебрална парализа да проходи, а такива случаи имаме много - горда е терапевтката. - Най-впечатляващото, което ни се е случвало, беше преди повече от 15 години, когато едно момче с тежка степен на детска церебрална парализа, водено от голямото си желание да се приближи до конете и да ги докосне, се изправи самостоятелно от инвалидната си количка пред изумения поглед на майка си.“

Неотдавна момче на 17 години

с тежка гръбначно-мозъчна травма дошло от Бургас с патерици и след терапията си тръгнало ходещо самостоятелно, подкрепяно само от едната страна от баща си. „А една жена, също с гръбначно-мозъчна травма, която не можеше да седи самостоятелно в инвалидния стол за дълго време, се научи да седи изправена върху гърба на коня“, разказва доц. Генчева.

Тя не прави чудеса. Но постига и невъзможното с помощта на древните благородни спътници на човека.

Автор: Таня Иванова

За кого е полезна

Хиппотерапията се явява първият етап от овладяването на майсторството за ръководене на коня от хората с увреждания.Тя е полезна за деца и възрастни с различни парези, за аутисти, за страдащи от:

- детска церебрална парализа

- синдром на Даун

- множествена склероза

- мускулна дистрофия

- умствено изоставане

- нарушено зрение

- Спина бифида

- нервнотравматични заболявания

- нарушена стойка и сколиоза

- психически разстройства

- девиантно поведение

Ключови думи:
Коментари