Тогава от него се заинтригуват и психолозите, които откриват в косматковците впечатляващи, едва ли не човекоподобни признаци на интелект. През 1907 г. Лорънс У. Коул и Хърбърт Дейвис публикуват изследванията си по темата. И двамата пускали гладни еноти в “кутии ребуси”, снабдени с различни ключалки. За да се нахрани, животното трябвало да преодолее техническите задачи. Учените наблюдавали скоростта за справяне и степента, до която решаването на един проблем явно помагало за преборване на следващия.

Разработеният от Торндайк експеримент (за котки) дал основание на Коул и Дейвис да твърдят, че с него

могат да измерват ума на различни животни и че енотите са явно много интелигентни.

При това не само благодарение на обучението чрез опити и грешки, но и от способността им да правят сложни асоциации.

И двамата учени са убедени, че основната причина за хитростта на миещата мечка е любопитството – “спонтанно внимание и инстинкт за разучаване”. Като доказателство Коул посочвал факта, че не било необходимо енотите да бъдат прегладнели, за да се борят с ключалките на лабораторните главоблъсканици. Те проверявали за неочаквани съкровища всички ъгълчета на лабиринтите си просто по принцип.

Именно любопитството спечелило “човекоподобна” репутация на енота.

Всички други “умни” видове – кучета, котки, коне – проявявали тази черта понякога, но без постоянството, присъщо за човека и миещата мечка.

За Коул това не било случайно – за разлика от повечето други животни, основният “интерфейс” на енота с околния свят е предният му крайник, много наподобяващ човешка ръка като форма и функция. Тоест енотът учи по-скоро като човек, отколкото като куче или котка. Миещите мечки дори ползват носа си като единадесети пръст, повече като осезателен, отколкото като обонятелен орган. Заради способността му да се учи само от наблюдение Коул смятал, че енотът може да си изгражда виртуални представи на ситуации и действия.

Изводите на Коул са подложени на унищожителна критика от тогавашната академична общност

най-вече заради скорострелните твърдения, че енотите едва ли не мислят като хората. Но дори най-острите критици признават, че миещите мечки наистина демонстрират необичайно високо ниво на интелигентност.