Изненадващо човешкия начин, по който животните чувстват болка 

24 май 2019 г., 19:00
2436

Болката наистина се чете в очите. Снимка: Shutterstock 

Болката, колкото и да е неприятна, всъщност е нещо полезно. Тя ни казва, че някъде има проблем и трябва да се погрижим за него. Хората лесно могат да споделят дискомфорта си един с друг, но с животните понякога е по-трудно. 

Това ни кара да си задаваме въпроса: „Дали животните изпитват болката по същия начин, по който и ние – и как можем да разберем?”

Бозайниците имат същата нервна система, възприятия и емоции, които участват в преживяването на болка, казва еволюционният биолог Марк Бекоф. 

Това дали бозайниците изпитват болка по начина, по който и ние, не е ясно, но това не значи, че не я изпитват. 

Има някои знаци, които ни помагат да разберем как животните – особено домашните – изразяват физическото страдание. 

Например кучето Фостър на Дороти Браун има фантомна болка в крайник, който е ампутиран след като го е блъснала кола. 

„Той скача от сън, плаче и гледа мястото, където е бил кракът му“ – казва Браун, която преподава хирургия във Ветеринарната болница към Университета на Пенсилвания. „Хората с ампутирани крайници също изпитват този феномен.“

Ветеринарите разчитат на наблюдателните собственици да докладват за промени в поведението, които може да са знак за болезнени състояния, например ако домашният любимец спре да играе или загуби апетит, добавя Браун.  

Учените са разработили „скали на гримасите“, използвани в началото за деца, за мишки, зайци, плъхове и коне. Всяко животно показва определени физически промени, които са индикатор за болка. Зайците например изпъват мустаци, свиват очи и завъртат уши назад. 

Науката подкрепя твърдението на ветеринари и собственици, че могат да видят болката „в очите и в лицето им“, казва Браун. 

Тълкуването на болката е по-трудно при животни, които не са бозайници, например при влечугите, защото „те не нямат лицеви изражения като бозайниците – много от тях дори нямат клепачи“ – казва Бри Пътман, научен сътрудник в Естественоисторическия музей на Лос Анджелис. 

Но това не означава, че не ги боли: „Влечугите, земноводните и рибите имат нужната невроанатомия, за да изпитват болка, пише в книгата „Контрол на болката във ветеринарната практика“.

Влечугите избягват болезнени стимули, а болкоуспокояващите лекарства намаляват тази реакция – и двете са знак, че те изпитват болка. 

В природата животните, които служат като плячка, избягват да показват, че изпитват болка, за да не бъдат нарочени като лесна мишена за хищниците – обяснява Браун. 

Бекоф казва, че същото важи и за хищниците, например вълците – ако покажат болка или слабост, те стават уязвими пред себеподобните си. 

Птиците имат рецептори за болка, казва Бекоф, и изпитват болка също като бозайниците. В изследване от 2000 г. куцащите пилета избирали храна, съдържаща болкоуспокояващи тогава, когато са имали възможност да избират с какво да се хранят. 

Независимо от животинския вид, ветеринарите лекуват пациентите си по начин „който взема предвид факт, че може да бъде болезнено“ - отбелязва Браун. 

Това включва галапагоските костнурки, живеещи в плен, които понякога се нараняват по време на секс. 

Ако мъжката падне от женската след чифтосване – обяснява тя, гигантите могат да счупят черупката или дори крака си. Това със сигурност боли. Но може би си струва. 

Източник: National Geographic

Ключови думи:
Коментари