Болката, колкото и да е неприятна, всъщност е нещо полезно. Тя ни казва, че някъде има проблем и трябва да се погрижим за него. Хората лесно могат да споделят дискомфорта си един с друг, но с животните понякога е по-трудно.
Това ни кара да си задаваме въпроса: „Дали животните изпитват болката по същия начин, по който и ние – и как можем да разберем?”
Бозайниците имат същата нервна система, възприятия и емоции, които участват в преживяването на болка, казва еволюционният биолог Марк Бекоф.
Това дали бозайниците изпитват болка по начина, по който и ние, не е ясно, но това не значи, че не я изпитват.
Има някои знаци, които ни помагат да разберем как животните – особено домашните – изразяват физическото страдание.
Например кучето Фостър на Дороти Браун има фантомна болка в крайник, който е ампутиран след като го е блъснала кола.
„Той скача от сън, плаче и гледа мястото, където е бил кракът му“ – казва Браун, която преподава хирургия във Ветеринарната болница към Университета на Пенсилвания. „Хората с ампутирани крайници също изпитват този феномен.“
Ветеринарите разчитат на наблюдателните собственици да докладват за промени в поведението, които може да са знак за болезнени състояния, например ако домашният любимец спре да играе или загуби апетит, добавя Браун.
Учените са разработили „скали на гримасите“, използвани в началото за деца, за мишки, зайци, плъхове и коне. Всяко животно показва определени физически промени, които са индикатор за болка. Зайците например изпъват мустаци, свиват очи и завъртат уши назад.
Науката подкрепя твърдението на ветеринари и собственици, че могат да видят болката „в очите и в лицето им“, казва Браун.
Тълкуването на болката е по-трудно при животни, които не са бозайници, например при влечугите, защото „те не нямат лицеви изражения като бозайниците – много от тях дори нямат клепачи“ – казва Бри Пътман, научен сътрудник в Естественоисторическия музей на Лос Анджелис.
