В по-далечно бъдеще бихме могли да съхраним цял човек и той да бъде съживен след десетки или дори стотици години такъв, какъвто е бил преди "изключването" му. Защо изобщо бихме искали да го направим? Например космическите мисии до отдалечени на стотици и хиляди светлинни години от нас звезди и планети биха станали възможни. Една от пречките днес е невъзможността човек да доживее края на мисията. Тя би отнела неколкократно по-дълго време от средната продължителност на човешкия живот в наши дни.
Друга причина
човек да иска да бъде пренесен във времето
по този начин е например нелечимо тежко заболяване. Ако днес не познаваме лек за него, може би в бъдеще ще има такъв. Защо да не се даде шанс на болния да дочака решението на проблема от бъдещите медици и учени?
И трета причина - чистото любопитство как би изглеждал светът след 100 или 200 години.
Анабиозата може да се използва и за съхранение на биологични молекули в сухо състояние вместо в разтвор. Предимство на този тип съхранение е липсата на необходимост от точно определена температура и влажност при съхранението, а също и по-малкият обем, който заема сухата концентрирана субстанция в сравнение с разтворената.
Тези предимства водят до значително поевтиняване
на транспорта, а и на крайния продукт, който достига до потребителя. Методът, при който се премахва водното съдържание на биологичен разтвор и привеждането му в прахообразен вид, се нарича лиофилизация. Организмите, изпадащи в анхидробиоза, губят водата в тялото си, а при нова поява на вода си връщат виталното състяние. По аналогичен начин и биологичните молекули си връщат функционалното състояние при повторно добавяне на вода. Това е изключително полезно при транспортирането на различни белтъци между лаборатории в различни градове, държави или дори континенти - по-евтино и по-сигурно. Методът има и медицинско значение - на този принцип са създадени т.нар.
сухи ваксини,
които могат да се съхраняват много дълго време в температурни граници от -50 до +50 градуса по Целзий. Технологията се използва и за транспорт на кръвни банки.
Пример за приложение на тази технология в нашето всекидневие са мнoгoбройните лиофилизирани продукти като кафенца и супи на прах. Само им добавяме гореща или студена вода според продукта и виждаме пред себе си идентичен резултат с непрахообразен предшественик.
Тъй като живите организми използват анхидробиозата, за да се съхранят такива, каквито са били, без да губят никакви жизненоважни вещества, можем да сме сигурни, че и тази технология, тъй като е заимствана от природата, също се стреми да запази първоначалното съдържание на витамини и минерали в прахообразната храна. Те са там, просто са компактизирани, а когато им добавим вода, са годни за усвояване от организма също както и преди лиофилизирането!
