Бавноходките без съмнение са странни. Накарайте ги да се превърнат в „стъкло“, като ги обезводните, след това ги изстреляйте от оръдие и веднъж щом ги хидратирате наново, пак ще си имате жив организъм. Външната им обвивка не е единственото супер здраво нещо – миналата година учени откриха, че те разполагат и със специални бронирани ДНК протеини.
Ако обаче оставим настрана тяхната невероятна издръжливост, съществуват множество неща, които все още не знаем за бавноходките. Като например как точно ходят.
В края на краищата те са едно от малкото животни с меки тела като това, които могат да ходят. Освен това са и едно от най-малките животни с крака, които са известни на човечеството.
Бавноходка, ходеща върху мек гел. Източник: Nirody et al., PNAS, 2021.
“За мен едно от най-готините – и първоначално най-изненадващите – неща, свързани с ходенето на бавноходките бе колко… добри са в това отношение – пише механичният биолог Жасмин Нироди от университета “Рокфелер“ в Twitter. – Походката им е стандартна и до голяма степен прилича на тази на много, много по-големите животни.“
Ето защо Нироди и нейните колеги решават да запишат как ходи бавноходката от вида Hypsibius dujardini и да анализират походката и координацията на крачетата ѝ.
Бавноходка, ходеща върху по-твърд гел. Източник: Lisset Duran.
„Не ги принудихме да правят каквото и да било. Понякога бяха супер спокойни и просто ходеха спокойно из субстрата – казва Нироди. – Друг път – виждаха нещо и започваха да тичат към него.“
Екипът проверява как бавноходките ходят по различни повърхности и установяват, че стъпките им наподобяват доста на тези на насекомите, въпреки че двете групи са изключително различни по отношение на размер и създадени от напълно различни неща.
Бавноходка, ходеща върху твърд гел – тук нокътчетата ѝ се виждат. Източник: Nirody et al., PNAS, 2021).
Екипът се опитва да запише и как мъничетата ходят по гладко стъкло (уви, не стигат твърде далече), както и върху гелове с различни нива на твърдост, за да установят по какъв точно начин походката им им се променя при различните условия.
Една вероятно не особено щастлива бавноходка, поставена върху стъкло. Източник: Nirody et al., PNAS, 2021.
“Открихме, че когато ходят върху по-меки субстрати, бавноходките адаптират своето движение към модела на „галопираща“ координация – пише екипът в своя научен труд. – Тази стратегия се наблюдава и при членостоногите – благодарение на нея те се движат по-ефективно върху плаващи или зърнести субстрати.“
Защо походката на бавноходките наподобява толкова много тази на насекомите? Все още нямаме представа. Учените не са сигурни дали нямат потенциален общ предшественик, или пък умението за ходене е еволюирало отделно в двата организма.
Резултатите от проучването са публикувани в PNAS.
Източник: Science Alert
