Астрофизици пулбликуваха най-голямата триизмерна карта на Вселената. Тя е резултат от анализ на над 4 млн. галактики и ултра ярки високоенергийни квазари.
Усилията на стотици учени от близо 30 институции по целия свят спомогнаха за създаването на „цялостна история на разширяването на Вселената“, казва Уил Пърсивал от Университета на Ватерло в Онтарио, Канада.
В проекта, който стартира преди повече от две десетилетия, изследователите създават „най-прецизните измервания на историята на разширението в рамките на най-големия въобще период от космическо време“.
Картата разчита на най-новите наблюдения на Sloan Digital Sky Survey (SDSS), наречени „разширени Baryon Oscillation Spectroscopic Survey" (eBOSS). Данните са събрани от оптичния телескоп в Ню Мексико за период от 6 години.
Картата SDSS. Източник: Anand Raichoor, EPFL/Ashley Ross, Ohio State University/SDSS Collaboration
Ранната Вселена след Големия взрив е сравнително добре позната благодарение на обширните теоретични модели и наблюдения на космическия микровълново фоново излъчване – електромагнитната радиация на развиващия се космос.
Проучванията на галактиките и измерванията на разстоянията също допринасят за по-доброто разбиране на разширението на Вселената за период от милиарди години.
Проблемна пролука
Кайл Доусън от Университета на Юта обаче, който демонстрира картата в понеделник, заяви, че изследователите са били изправени с „проблемна пролука в средните 11 млрд. години“.
В рамките на „5-годишни непрестанни наблюдения ние се постарахме да запълним тази пролука. Сега използваме тази информация, за да предоставим най-съществените напредъци в космологията за последното десетилетие“, казва той.
Източник: Perimeter Institute for Theoretical Physics/YouTube
Астрофизикът Жан-Пол Кнейб от Швейцарския федерален технологичен институт в Лозана, който стартира eBOSS през 2012-а, заяви, че целта е била да се създаде „най-пълната 3D карта на Вселената, покриваща целия ѝ живот“.
За първи път изследователите изобразяват „космически обекти, които дават информация за разпределението на материята в далечната Вселена, галактики, които активно формират звезди и квазари“.
Картата показва влакънца от материя и празници, които дефинират много по-прецизно структурата на Вселената след нейния зародиш – когато е била едва на 380 000 години.
За онази част от картата, която се отнася до Вселената отпреди 6 млрд. години, изследователите са наблюдавали най-старите и най-червени галактики.
За по-далечни епохи те са се концентрирали върху по-младите галактики – сините. За да се върнат още по-назад във времето, са използвали квазари, галактики, чийто централен регион е изключително ярък.
Картата показва, че разширяването на Вселената е започнало да се ускорява в определен етап от съществуването ѝ – процес, който продължава и днес.
Според изследователите това най-вероятно се дължи на присъствието на тъмната енергия – невидим елемент, който пасва на твърденията в Общата теория на относителността на Алберт Айнщайн, но чийто произход все още е обвит в мистерия.
Астрофизиците знаят, че Вселената се разширява, но досега те не можеха да измерят прецизно степента на разширение. Сравненията на наблюденията в eBOSS с предишни проучвания на ранната вселена разкриват несъответствия в направените изчисления на степента на разширение.
Сегашната приета стойност, наречена Константа на Хъбъл, е 10 процента по-бавна от стойността, изчислена благодарение на дистанцията между галактиките, намиращи се най-близо до нас.
Източник: Science Alert
