След двуседмични наблюдения върху системата Дидим/Диморф изследователите най-накрая потвърдиха, че мисията DART на NASA е променила значително орбитата на Диморф. Това е първият път, в който човечеството променя движението на естествен обект в космоса и изменя орбитата му завинаги.

Откритията демонстрират, че при правилните обстоятелства можем да избегнем потенциална заплаха просто като разбием космически апарат в космическа скала. Допълнителните проучвания по темата ще ни покажат какво още е възможно при различни бъдещи сценарии.

Когато NASA стартира мисията DART, на Диморф са били необходими 11 часа и 55 минути, за да се завърти около своя по-голям партньор. Американската космическа агенция очакваше да намали орбитата с най-малко 73 секунди, за да счита мисията за успешна. Всичко под тази стойност щеше да се приеме или за провал (например DART е пропуснал целта си частично), или за наличието на някое по-фундаментално препятствие, което пречи на преместването на астероиди.

Тези тревоги се оказаха напразни. Оказва се, че сега Диморф извършва една обиколка за 11 часа и 23 минути. Не само че сме променили орбитата на астероида, но и силата, необходима за целта, е практична – поне в този случай. Промяна с 32 минути надскача 25 пъти минималната цел, поставена от NASA.

„Този резултат представлява важна крачка към по-доброто разбиране на пълния ефект от сблъсъка на DART с целевия астероид“, казва д-р Лори Глейз от NASA. „Всеки ден към нас постъпват нови данни и астрономите ще могат да ги използват, за да определят по-добре дали и как мисия от типа на DART би могла да бъде използвана за в бъдеще, за да предпази Земята от сблъсък с астероид, ако някога открием, че подобно нещо се е насочило към нас.“

„Извършихме първия планетарен защитен тест в историята на човечеството и показахме на света, че NASA е сериозен защитник на тази планета“, допълни директорът на NASA Бил Нелсън по време на прес конференция.

Успехът на мисията не разрешава автоматично всичките ни проблеми, свързани с потенциално опасните астероиди. Диморф е малък обект – с диаметър едва 170 м. Астероидът, унищожиш динозаврите, е бил 60 пъти по-голям и съответно – вероятно около 200 000 пъти по-масивен.

Освен това благодарение на метеоритите знаем, че съставът на астероидите варира особено много (кометите пък са нещо съвършено различно). Това, което работи в един конкретен случай, може да не свърши работа при друг. Нямаме представа например астероид, представляващ съвкупност от по-малки парченца, би откликнал на подобен сблъсък.

Вероятно ще успеем да отговорим на тези въпроси едва тогава, когато разбием множество други космически апарати в различни астероиди. За момента обаче астрономите планират да научат колкото се може повече от настоящата мисия. Включително каква част от импулса на DART (3,5 млн. кгм/с (килограм по метър в секунда)) се е прехвърлила към Диморф, както и да изучат материала, изхвърлен при сблъсъка. Според законите на Нютон фактът, че множество скали са се насочили в една конкретна посока, означава, че Диморф е бил отхвърлен в другата и това допълнително е подпомогнало промяната в орбита.

През 2026 г. мисията „Хера“ на Европейската космическа агенция ще посети системата Дидим/Диморф, за да проучи последствията от сблъсъка и да ни помогне да прецизираме получените стойности.

Нито един от двата астероида не представлява заплаха за Земята. Диморф бе избран, тъй като фактът, че се намира в орбита около Дидим, ни позволява много по-лесно да оценим дали мисията е била успешна или не.

Средновековните астрономи са смятали, че планетите се преместват от ангели. Днес ние, хората, се превърнахме в тези ангели.

Източник: IFLScience