Космическият кораб ДАРТ на НАСА се е ударил в астероида Диморфос (Диморф) на място между два големи скални блока по време на първия тест за планетарна защита през септември миналата година, изпращайки отломки в космоса и променяйки траекторията на скалистия обект с продълговата форма с малко повече от изчисленото по-рано, предаде Ройтерс.
Това са част от данните, представени от учени в най-подробния отчет за мисията на НАСА за доказване на концепция. В рамките й беше използван космически кораб за промяна на траекторията на небесен обект чрез чиста кинетична сила. Целта беше той да бъде отклонен достатъчно от курса, за да се предпази Земята.
"Тестът ДАРТ беше феноменално успешен. Сега знаем, че разполагаме с приложима техника за потенциално предотвратяване на сблъсък с астероид, ако някой ден ни се наложи", казва планетарният учен Терик Дейли от Лабораторията по приложна физика на университета "Джонi Хопкинс" в Мериленд, водещ автор на едно от изследванията, публикувани в сп. "Нейчър".
Сондата ДАРТ (Double Asteroid Redirection Test (DART) - Тест за пренасочване на двоен астероид) се сблъска с астероида Диморфос с диаметър около 150 метра на 26 септември миналата година със скорост от над 22 000 километра в час на разстояние от около 11 милиона километра от Земята, пише БТА. Диморфос е малка луна на Дидимос (Дидим), който се определя като близък до Земята астероид и има форма на въртящ се в пространството връх с диаметър около 780 метра. Нито един от двата обекта не представлява заплаха за Земята.
"Опитвахме се да променим времето, необходимо на Диморфос да обиколи Дидимос, като го ударим челно", казва планетарният учен от университета на Северна Аризона Кристина Томас, водещ автор на друго от изследванията, публикувани в сп. "Нейчър".
"Инерцията на сблъсъка и инерцията на изхвърления материал действаха за съкращаване на орбитата му с 33 минути. В резултат на това Диморфос обикаля малко по-близо до Дидимос", отбелязва Томас.
Преди удара орбиталният период е бил 11 часа и 55 минути. Понастоящем той е 11 часа и 22 минути. Предишната оценка на НАСА, обявена през октомври, беше орбитална промяна от 32 минути. Като критерий за успех беше определена промяна от поне 1 минута и 13 секунди.
Учените описват подробно и как се е случил сблъсъкът.
"Първо, един от слънчевите панели на сондата се удари директно в голям скален блок близо до мястото на сблъсъка. След това вторият слънчев панел се заби директно в друг голям скален блок. Накрая основното тяло на сондата между двата панела се удари на мястото между тези два големи скални блока", казва Дейли.
"Подозираме, че двата скални блока са били унищожени. След удара от повърхността за известен период от време в космоса са изхвърляни отломки", добавя ученият, отбелязвайки, че снимките от сателити и телескопи показват голямо количество такъв материал.
Изследването изяснява и детайли като точното място на сблъсъка и неговия ъгъл.
"Хората могат да мислят за мисията ДАРТ като за доста разбираем експеримент, наподобяващ игра на билярд в космоса - солиден космически апарат се удря в солиден астероид", казва Томас. "Астероидите обаче са много по-сложни от една обикновена твърда скала. Всъщност повечето астероиди са това, което смятаме за купчини отломки".
Разработването на мисията ДАРТ на стойност 330 милиона долара продължи седем години.
"В момента не знаем за астероиди, които да представляват заплаха за Земята, но искаме да сме готови за подобен сценарий. Това е аналогично на тестването на въздушните възглавници на автомобила - уверявате се, че те работят по време на краш тест, вместо да чакате да попаднете в истинска автомобилна катастрофа, за да разберете дали вършат работа", казва Терик Дейли.
