Юпитер е бил два пъти по-голям и с 50 пъти по-силно магнитно поле в ранната си история, разкрива ново проучване.

Разбирането на формирането на Юпитер е от ключово значение за разгадаването на цялостната архитектура на Слънчевата система. Ново изследване, публикувано в Nature Astronomy, хвърля светлина върху ранните етапи от развитието на най-голямата планета в системата ни. Според учените Юпитер е бил приблизително два пъти по-голям от сегашния си размер и е притежавал магнитно поле, 50 пъти по-силно от днешното.

Юпитер – архитектът на Слънчевата система

Гравитационното влияние на Юпитер е било решаващо за подреждането на орбиталните траектории на другите планети и оформянето на протопланетния диск от газ и прах. Това го превръща в своеобразен "архитект" на Слънчевата система.

Професорите Константин Батигин (Калтех) и Фред К. Адамс (Мичигански университет) използват орбиталната динамика на малките луни Амалтея и Тебе, за да изчислят първоначалните параметри на планетата. Тези луни, които обикалят много близо до Юпитер, притежават леко наклонени орбити – факт, който позволява на учените да реконструират миналото му физическо състояние.

Размер и магнитно поле: ключови разкрития

Изчисленията сочат, че около 3,8 милиона години след формирането на първите твърди тела в Слънчевата система, Юпитер е имал радиус, два пъти по-голям от сегашния. Обемът му се е равнявал на повече от 2000 земни планети. В същото време магнитното му поле е било изключително мощно – около 50 пъти по-силно от днешното.

„Нашата цел е да разберем произхода си, а ранните фази на формиране на планетите са от ключово значение за това“, казва Батигин. „Това ни доближава до по-пълна картина за формирането не само на Юпитер, но и на цялата Слънчева система.“

Нов подход в изследванията

Проучването на Батигин и Адамс избягва традиционните модели, които разчитат на несигурни параметри като непрозрачност на газа или маса на ядрото. Вместо това те се фокусират върху директно измерими величини като орбиталната динамика и запазването на ъгловия момент.

„Удивително е, че след 4,5 милиарда години все още можем да реконструираме условията в началото на съществуването на Юпитер“, отбелязва Адамс.

Потвърждение на теориите за формиране на гигантски планети

Резултатите подкрепят теорията за акреция на ядрото – процес, при който скалисто-ледено ядро натрупва газ и се превръща в газов гигант. Изследването предоставя конкретни измервания за структурата и физиката на Юпитер в критичен момент – когато протопланетната мъглявина се е разпръснала, а Слънчевата система е придобила своята окончателна форма.

Важна стъпка към разгадаване на Слънчевата система

„Макар че началото на съществуването на Юпитер остава обвито в несигурност, това проучване е като фар в мъглата – дава ни отправна точка за по-прецизна реконструкция на историята на нашата Слънчева система“, заключава Батигин.

DOI: 10.1038/s41550-025-02512-y

Източник: Phys.org