Четирите газови гиганта в Слънчевата система са Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун - и те нямат нищо общо с живота, който сме свикнали да водим тук, на Земята. Тези светове се отличават с гъста атмосфера, различна от тази на скалистите планети в Слънчевата система. Някои хора се чудят дали преминаването през тях не може да бъде оприличено с преминаването през облак. Отговорът, разбира се, е „не“ (освен ако това не е облак на смъртта и разрушението).

Този въпрос често се свежда до следното: "Бихте ли могли да изстреляте куршум през Юпитер?" В края на краищата куршумите са малки и бързи. Отговорът в почти всеки сценарий е разочароващо "не". Но по-интересното в случая е да се запитаме защо това е така. Разбирането на вътрешността на Юпитер е една от научните цели на мисията "Джуно", която от години изучава царя на планетите. С помощта на различни инструменти космическият апарат научава какво се случва във вътрешността на планетата.

Важно е да знаете, че Юпитер не съставена изцяло от газ. Нито една газова планета не е. Юпитер има ядро и мантия, които се намират под атмосферата. Плътното ядро на планетата има донякъде размита демаркация и се смесва с горната мантия - гигантски океан от течен метален водород. Металният водород е специфично състояние на водорода, което се случва при високо налягане.

Газът ще се втечни и ще изглежда и ще се държи като живак, с тази разлика, че водородът е с плътност 60 процента колкото водата и е под огромно налягане. Нито една от технологиите, с които разполагаме, не би могла да издържи на това. Този океан е дълбок десетки хиляди километри и се очаква да се простира до 80 процента от радиуса на планетата. Все още са необходими прецизни измервания на ядрото, но неговият радиус може да достигне до половината от целия радиус на планетата.

Така че не можем да преминем през центъра на планетата. Най-много бихме могли да помислим за изстрелване на куршум през външните слоеве на атмосферата на Юпитер. Това, което знаем за тези региони, е получено от сондите "Джуно" и "Галилео", но също така разполагаме с информация благодарение на мисията "Касини", която отиде до Сатурн, и на земните обсерватории.

И така, бихте ли могли да изстреляте куршум през външните слоеве на атмосферата на Юпитер? Ако изходим от едни доста приблизителни стойности, за да останете в орбита около Юпитер на границата на атмосферата, трябва да се движите със скорост 42,5 км в секунда. Най-бързият куршум, който се продава, е 30 пъти по-бавен от това.

И всичко това има за цел единствено да ви задържи около планетата. Ако преминете през нея, първо ще се сготвите, тъй като температурата на върха на атмосферата е невероятните 900 келвина (630°C / 1160°F). След това температурата спада, но скоростта на вятъра и налягането започват да се повишават. В крайна сметка сондата "Галилео" оцелява 58 минути, падайки на 156 километра в атмосферата, където изпитва налягане от 23 атмосфери и температура от 153°C ( 307°F).

Средностатистическият куршум се спира от няколко метра вода. За да можем да го изстреляме през Юпитер, ще ни бъде необходимо огромно усилие, а ползата ще е минимална. Освен, разбира се, ако не разполагате с невероятно силен пистолет и не стреляте под много малък ъгъл, няма да успеете да преминете през Юпитер. Не че Юпитер ще забележи - всъщност планетата е бил удряна от неща, движещи се много по-бързо дори от нашия идеализиран куршум.

През 1994 г. кометата Шумейкър-Леви 9 се врязва в Юпитер със скорост 61,4 км в секунда. За известно време тя остави следи в атмосферата, но частиците, освободени от удара, все още са там и изследователите дори ги използват, за да измерят колко бързи са стратосферните ветрове на Юпитер.

Източник: IFLScience