Учени от Института по изчислителна космология към Университета Дърам във Великобритания използваха най-детайлните симулации със суперкомпютър, извършвани до момента, за да разкрият алтернативно обяснение за произхода на Луната. Според тях мощен удар е изхвърлил луно-подобен обект в орбитата около Земята.

Изследователите симулират стотици различни удари, които варират както по ъгъл и скорост на сблъсъка, така и по маса и въртене на двете тела в желанието си да открият сценарии, които биха могли да обяснят днешната система Земя-Луна. Тези изчисления са извършени с помощта на SWIFT – симулационен код с отворен код, работещ на суперкомпютъра DiRAC Memory Intensive service ("COSMA") в Университета Дърам.

Тази допълнителна изчислителна мощ разкрива, че симулациите с ниска резолюция могат да пропуснат някои важни аспекти на сблъсъците от по-голям мащаб, което позволява на изследователите да откриват характеристики, които не са били достъпни в минали изследвания. Единствено симулациите с висока резолюция произвеждат спътник, наподобяващ Луната, и допълнителните детайли показват как външните пластове са по-богати на материал, произхождащ от нашата планета.

Ако по-голямата част от Луната се е образувала непосредствено след мощния удар, то тогава това би означавало също така, че по-малка част от нея е била разтопена при формирането си (както сочат стандартните теории, при които спътникът нараства чрез диск от останки, обкръжаващ Земята). В зависимост от детайлите на последващото втърдяване, тези теории би следвало да прогнозират различните вътрешни структури на Луната.

"Този начин на формиране може да помогне да се обясни сходството в изотопния състав на лунните скали, върнати от астронавтите на "Аполо", и земната мантия", казват изследователите.

Симулациите също така променят представите на учените за орбитата на Луната. Оказва се, че спътникът е можело да се приближи много до Земята. Досега се е смятало, че в подобна позиция приливните сили ще го разкъсат. Моделът обаче показва, че Луната е щяла да остане непокътната и впоследствие да се премести на безопасно място.

"Това открива цял нов спектър от възможни отправни точки за еволюцията на Луната", допълват учените.

Изследването е публикувано в Astrophysical Journal Letters.

Източник: Phys.org