Астрономи откриха гигантска планета около миниатюрна звезда, което поставя под съмнение досегашните теории за формирането на планетни системи.
Астрономи наблюдаваха необичайно явление – огромна планета, сравнима със Сатурн, която обикаля около малка звезда с маса едва една пета от тази на Слънцето. Това противоречи на съществуващите теории за формиране на планетите, които предполагат, че около подобни звезди трябва да се раждат само малки, скалисти планети като Земята или Марс.
Извънредно откритие с необичайни мащаби
Звездата, наречена TOI-6894, се намира на около 240 светлинни години от Земята в съзвездието Лъв. Това е най-малката известна звезда, около която се върти толкова голяма планета – с 40% по-малка от предишните подобни рекордьори. Планетата около TOI-6894 е газов гигант, подобен на Сатурн и Юпитер, което я прави още по-загадъчна.
„Засега нямаме обяснение как звезда с такава малка маса може да приюти толкова голяма планета“, споделя Едуард Брайънт от Университета на Уоруик, водещ автор на проучването, публикувано в Nature Astronomy.
Нарушени очаквания за формиране на планети
Според водещите модели планетните системи възникват от колапс на молекулярен облак от газ и прах, който формира звезда, а останалият материал създава планети в протопланетен диск. За да се образува гигантска планета, трябва в кратък срок да се формира масивно ядро и да натрупа обвивка от газ, преди дискът да се разсее.
„Малкият размер на звезди като TOI-6894 предполага, че в техните дискове просто няма достатъчно материал за създаване на гигантска планета“, казва Винсент Ван Ейлен от Университетския колеж в Лондон.
Изключение или правило?
Макар че планетата не е по-голяма от звездата си, двете небесни тела са необичайно близки по размер. За сравнение, Слънцето е 10 пъти по-широко от Юпитер, докато TOI-6894 е само 2,5 пъти по-голяма от своята планета.
TOI-6894 е червено джудже – най-масовият тип звезда в галактиката ни. „Ако такива системи са често срещани, може би има много повече гигантски планети около малки звезди, отколкото сме предполагали“, отбелязва Брайънт.
Планета в тясна орбита и с ниска плътност
Планетата обикаля звезда си на изключително близко разстояние – 40 пъти по-близо, отколкото Земята до Слънцето. Една обиколка трае само три дни. Въпреки това температурата й не достига екстремните нива на т.нар. „горещи Юпитери“.
Диаметърът ѝ е малко по-голям от този на Сатурн, но тя е значително по-лека – с маса 56% от тази на Сатурн и само 17% от тази на Юпитер. Основната информация за нея идва от спътника TESS на НАСА и телескопа VLT в Чили.
Нови надежди с телескопа „Джеймс Уеб“
Следващата година ще започнат наблюдения с телескопа „Джеймс Уеб“, които ще разкрият повече за състава на тази мистериозна планета. „Очакваме тя да има масивно ядро, обвито в атмосфера от водород и хелий“, казва Брайънт.
