Смъртта на масивните звезди вероятно е едно от най-красивите неща, които можем да зърнем във Вселената.

Тези космически обекти изхвърлят колосални количества материал в пространството около тях, „прокопано“ от ударни вълни вследствие на експлозията и мощни звездни ветрове. И всичко е осветено от собствената светлина на звездата. Точно това се случва с AG Carinae – умираща масивна звезда на 15 000 светлинни години от нас и заснета от космическия телескоп „Хъбъл“.

Всъщност смъртта на AG Carinae е по-бурна от обичайното. Звездата е класифицирана като ярка синя променлива звезда – това са едни от най-ярките и масивни обекти в галактиката.

Тези изключително редки звезди са горещи и светят в синьо, а животът им е много по-кратък, отколкото на останалите звезди – едва няколко милиона години.

AG Carinae, чиято маса е около 55 до 70 пъти по-голяма от слънчевата, е на няколко милиона години и е нестабилна. Нейната яркост варира доста заради конкуриращи се помежду си сили – радиационното налягане, което оказва натиск навън, и гравитацията, която се опитва да накара звездата да рухне навътре.

В края на своя живот, когато звездата вече не разполага с гориво, което да синтезира във водород, радиационното налягане започва да намалява. Това я кара да се свие, а материалът в нея се нагорещява, тъй като се доближава до звездното ядро.

Това нагряване кара звездата да изригне и да изхвърли материала навън. В случая с AG Carinae именно обвивката ѝ – която изглежда като ирис около зеница – е продуктът на това изригване, настъпило преди около 10 000 години и съдържащо материал, равняващ се на 15 слънчеви маси.

В снимките на „Хъбъл“ различните цветове представляват различните видове материал. Червеният показва йонизирания газ, изхвърлен от звездата – предимно водород и азот. Синият е прахът около звездата – той е осветен от собствената ѝ светлина.

Формите и вдлъбнатините в звездата са оформени от силните ветрове, бушуващи с милиони километри в час.

Източник: ESA/Hubble and NASA, A. Nota, C. Britt

Този вятър духа по-силно, отколкото се разширява газовата мъглявина (с около 250 000 км/ч), и когато той я достигне, се разбива в газа и го избутва навън. По този начин се образува празнина около самата звезда. Звездният вятър също издълбава и мехурчетата и влакната, които се виждат в самия прах.

AG Carinae е все още нестабилна и постоянните взривове рано или късно ще изчерпят водорода ѝ. Когато това се случи, тя ще се превърне в звезда на Волф-Райе (тя вече е тръгнала по този път). Веднъж щом приключи и този еволюционен процес, AG Carinae най-вероятно ще избухне в свръхнова.

По време на този процес тя ще рухне и ще остави зад себе си един от най-енигматичните обекти във Вселената – черна дупка.

Можете да свалите тапетна версия на композитната фотография от сайта на ESA Hubble.

Източник: Science Alert