Купър е пристрастен към техниката от дете. Роден в Чикаго през 1928 г., той става бакалавър и взема магистърска степен като електроинженер в Илинойския технологичен институт съответно през 1950 и 1957 г. Преди да започне работа в Motorola през 1954 г., 4 години служи във военноморските сили на САЩ на ескадрен миноносец по време на Корейската война и по-късно на подводница, стационирана на Хаваите.

През 60-те години на миналия век Джон Мичъл е главен инженер на проектите за преносими комуникационни продукти на Motorola (по-късно – от 1980 до 1995 г., той е президент на компанията). Мичъл натоварва Купър с разработката на телефони за автомобили. Двамата са двигателите на проекта за преносимия клетъчен телефон, който в голяма степен променя живота на милиарди хора по света.

По-късно Купър признава, че се е вдъхновил за разработката на мобифон, когато гледал как капитан Кърк говори по комуникатора си в телевизионните серии “Стар трек”.

Днес в света 4 милиарда души

ползват мобилни телефони, абонатите им са повече, отколкото на стационарните.

Мартин Купър напуска Motorola и през 1992 г. създава ArrayComm – компания за безжични технологии, която се стреми да повишава капацитета и покритието на клетъчните системи. Там той формулира и свой закон – закона на Купър. Според него количеството информация (глас и данни), което се предава в определена част от целия използваем радиоспектър, се удвоява на всеки две и половина години, откакто през 1896 г. Гулиелмо Маркони патентова радиото.

И въпреки това той не е доволен от напредъка при мобифоните. “Ние си представяхме, че един ден никой няма да звъни по телефон, закачен за жица, защото всички ще са безжични”, казва изобретателят. Купър бил толкова въодушевен след първия разговор, че се пошегувал, че в бъдеще всеки човек ще получава телефонен номер при раждането си и ще умре тогава, когато престане да отговаря на позвъняванията. Той очаква деня, в който ще е достатъчно да си помислиш да се обадиш на някого, и телефонът автоматично ще набере номера му. И когато апаратът ще е имплантиран в тялото. “Пречките не са в технологията, а в хората. Хората са наистина консервативни”, заявява в интервю човекът „мобилен телефон”.