Кой как ни чете мислите

13 юни 2019 г., 09:16
3208

Картографите на мозъчната активност предлагат стряскащ поглед към пространството между ушите ни. Снимка: Shutterstock

Мислите са последната граница на тайнственост, която авантюристите от големите световни университети и институти се заклеха да превземат. И ще успеят – ако не днес, то в съвсем обозримото бъдеще.

В края на 80-те години на миналия век никой не се интересуваше от технологиите за четене на мисли. Буреносното развитие на рекламния бизнес и програмите за таргетиране на аудиториите обаче показаха каква ценна стока се върти между ушите на потребителите и какво могъщество ще получи оня, който сложи ръка на тази диамантена мина. В резултат на това финансирането на проучванията за картографиране и анализ на функциите на човешкия мозък скочи до небето и днес сме свидетели на небивал прогрес в полето на научния “шаманизъм”. Да не забравяме, че и атомната бомба е била разработена само за четири години.

Оръжието на бъдещето е в собствената ни глава

Проучванията по темата продължават вече десетилетия, но едва тази година невролозите успяха за първи път в историята на човечеството да надникнат в мозъка и да разчетат физическите прояви на нашите мисли. Технологията, която превърна научната фантастика в реалност, е адаптираното сканиране с функционален магнитен резонанс (fMRI), което изобразява на компютърен екран активността на различните мозъчни дялове при размисъл.

“Всеки път, когато вляза в кабината със скенера и видя как мозъкът на човека се появява на екрана заедно с индикаторите на поведението му, си мисля до каква степен това е невероятно, невъобразимо”,  споделя неврологът Марсел Джъст от университета “Карнеги Мелън”. Той нарича процеса “идентифициране на мисли”. Заедно с колегата си Том Мичъл Джъст успя да комбинира способността на уредите за магнитен резонанс да наблюдават мозъка в действие с новите възможности на компютрите да анализират огромно количество данни. Целта на учените е да идентифицират какво точно става в мозъка на хората, когато мислят за определени неща.

Екипът от “Карнеги Мелън” провежда експеримент, в който участниците трябва да мислят за десет предмета. Пет от тях са инструменти от рода на отвертка и чук, а другите пет – сгради като иглу или замък. По време на опита невролозите записват и анализират мозъчната активност на доброволците при мисълта за всеки обект.

Успял ли е компютърът да засече мястото в мозъка, което отговаря на отвертка?

“Отвертката не е определено място в мозъка”

отговаря Джъст. “Тя е много места в мозъка. Когато помислите за отвертка, се сещате как сте държали такъв предмет, как сте го завъртали, как изглежда и за какво го използвате.” Всяка от тези мисли отговаря на различна функционална зона в мозъка. Когато мислим за определен предмет, невроните в различните зони започват да реагират с различна степен на интензивност. “Открихме, че можем да идентифицираме за кой предмет мисли човекът според схемата му на мозъчно активиране”, допълва Джъст.

Разбира се, различните хора реагират различно при мисълта за едни и същи предмети, тъй като опитът им, свързан с тях, е индивидуален. Съществуват обаче общи положения, които може да бъдат обозначени и нанесени на картата на човешката мисъл, която невролозите започват да чертаят. Учените от “Карнеги” не са единствените в тази мисия. Екип от лондонския Юнивърсити Колидж също успя да разчете пространствената памет на доброволци с помощта на скенер, измерващ притока на кръв към различните мозъчни зони. С негова помощ те предсказват на кое място в специално създадената от учените виртуална реалност се намира участникът.

Откритието на британците разкрива възможността за разработване на машини, които ще могат да разчитат различните типове памет. Работата на лабораторията “Франк Тонг” от американския университет “Вандербилт” пък показва, че измерването на притока на кислород към мозъка, който е необходим за активирането на невроните, може да позволи на учените да отгатнат с 95% достоверност какво е положението в пространството на предмет, за който мисли обектът за изследването.

Това може и да е мечтата на всеки криминалист

но учените предупреждават, че изследванията им още не са достигнали стадия на насилствено разчитане на човешките мисли. “Още не разбираме езика на мозъка, неговия синтаксис и семантиката на езика на нервите - заяви неврологът Джон Дилан Хейнс от центъра за компютърна неврология “Бернщайн” в Берлин. - Засега използваме статистически анализ, за да разчитаме поведението на мозъка по време на задачи, свързани с конкретни обекти.”

Етичните проблеми, свързани с това приложение на уредите

за четене на мисли, са безброй. Усъвършенстването на технологията вероятно ще доведе до драстични промени в световните закони, указващи кой и по какъв начин може да надникне в главата на свой събрат. Зловещите машини обаче могат да имат и благородно приложение. Случаят с Макс Уайнриб не само доказва това, но и довежда до разработването на още една чудотворна технология за четене на мисли.

При раждането си канадецът Макс Уайнриб преживява момент на задушаване и липсата на кислород нанася непоправими щети на мозъка му. В резултат на това днес 15-годишният младеж не може да общува нито вербално, нито с жестове и страда от тежка форма на церебрална парализа. Майка му Кейт Кастелейн посвещава живота си на грижите за Макс и на откриването на начин, по който детето й да може да общува. През годините лекарите опитват различни устройства и технологии, за да помогнат на момчето да може да се изразява, но те се оказват безполезни, тъй като то не е в състояние да контролира съзнателно тялото си.

През юли 2009 г. обаче проучването на екипите невролози от Университета в Торонто и рехабилитационния център за деца “Блървю” дава нова надежда на нещастното семейство. Новоразработената технология използва

инфрачервени лъчи, които директно разчитат

мозъчната активност и могат да определят с 80% точност какво иска да каже или получи пациентът в момента. Това е първата в историята демонстрация на интерфейс, свързващ пряко мозъка с компютър, който си служи с опростена карта на средата на пациента, за да му помогне да изрази мислите и желанията си, свързани с нея. Бъдещето на технологиите за четене на мисли е именно в такива карти, свързващи определени обекти и абстрактни състояния с даден тип мозъчна активност, смятат учените. А скоростта, с която напредват проучванията в тази област, навежда на мисълта, че скоро, много скоро светът, затворен в главата на безнадеждно болните и заподозрените в престъпления, ще стане достъпен за обществото. А после? Анализ на реакциите към продуктите и рекламните послания, контрол в учебните заведения и затворите? Звучи като теория на конспирацията от научнофантастична книга, но новините, извиращи от световните лаборатории, вече размиха границата между фантазия и реалност. 

Елена Панова

Ключови думи:
Коментари