Успял ли е компютърът да засече мястото в мозъка, което отговаря на отвертка?

“Отвертката не е определено място в мозъка”

отговаря Джъст. “Тя е много места в мозъка. Когато помислите за отвертка, се сещате как сте държали такъв предмет, как сте го завъртали, как изглежда и за какво го използвате.” Всяка от тези мисли отговаря на различна функционална зона в мозъка. Когато мислим за определен предмет, невроните в различните зони започват да реагират с различна степен на интензивност. “Открихме, че можем да идентифицираме за кой предмет мисли човекът според схемата му на мозъчно активиране”, допълва Джъст.

Разбира се, различните хора реагират различно при мисълта за едни и същи предмети, тъй като опитът им, свързан с тях, е индивидуален. Съществуват обаче общи положения, които може да бъдат обозначени и нанесени на картата на човешката мисъл, която невролозите започват да чертаят. Учените от “Карнеги” не са единствените в тази мисия. Екип от лондонския Юнивърсити Колидж също успя да разчете пространствената памет на доброволци с помощта на скенер, измерващ притока на кръв към различните мозъчни зони. С негова помощ те предсказват на кое място в специално създадената от учените виртуална реалност се намира участникът.

Откритието на британците разкрива възможността за разработване на машини, които ще могат да разчитат различните типове памет. Работата на лабораторията “Франк Тонг” от американския университет “Вандербилт” пък показва, че измерването на притока на кислород към мозъка, който е необходим за активирането на невроните, може да позволи на учените да отгатнат с 95% достоверност какво е положението в пространството на предмет, за който мисли обектът за изследването.

Това може и да е мечтата на всеки криминалист

но учените предупреждават, че изследванията им още не са достигнали стадия на насилствено разчитане на човешките мисли. “Още не разбираме езика на мозъка, неговия синтаксис и семантиката на езика на нервите - заяви неврологът Джон Дилан Хейнс от центъра за компютърна неврология “Бернщайн” в Берлин. - Засега използваме статистически анализ, за да разчитаме поведението на мозъка по време на задачи, свързани с конкретни обекти.”