Най-накрая се намерило решение за вида и дизайна на самолета. Да, правилно прочетохте, в началото на 60-те години проектът бил задача за техническите специалисти и инженерите. Днес изискванията са различни, но по онова време дизайнерите отговаряли за неща като цвета на килимите.
Основният технически проблем бил колкото елементарен,
толкова и сложен. Абсолютно аеродинамичен корпус, който да постигне желаната скорост. От друга страна обаче, пилотите трябва да виждат пистата при приземяване. И тук стигаме до най-сложната част в „Конкорд” – конусовидния нос. Излитането не е проблем, на пилота не му трябва да вижда какво става пред него, тъй като получава достатъчно изчерпателна информация от контролната кула, набира скорост и излита при 402 км/ч. На летателна височина повдига носа и постига максималната скорост от мах 2,04, т.е. 2179 км/ч. По-бърз от куршум, изстрелян от пушка. При тази скорост и на тази височина няма смисъл да се мъчиш да виждаш нещо.
В момента сме малко над 18 хил. метра над земята.
Наслаждаваме се на тъмносиньо небе и различаваме дори земните гънки. Тук не срещаме много други самолети. А ако все пак се случи, в момента, в който пилотите получат шанс за визуален контакт, ще е твърде късно.
Разбира се, самият аз не знам със сигурност, но спокойно бих могъл да предположа, че носът е онази подробност, за която са били похарчени по-голямата част от времето, усилията и парите. Да го направиш подвижен е едно, а да го конструираш така, че да издържи на огромното напрежение – съвсем друго. А когато става дума за пари, може да сме сигурни, че Франция и Англия с болка изстисквали и последното пени. Но продължавали да инвестират в проекта, за да не загубят милиардите, които вече били хвърлили. И докато
френските и английските инженери умували заедно
за решение на вечно изникващите проблеми в опити да накарат мечтата да излети, министерствата на индустрията от двете страни на Ламанша се препирали за точното изписване на името. Ако щете вярвайте, но този въпрос трябвало да бъде решаван на най-високо парламентарно ниво. Как да се изписва Concorde? С „е” накрая - като на френски, или без „е” - като в английския? Накрая британският министър Антъни Уеджууд Бен обявил, че „е”-то е залог за „съвършенство, Англия, Европа, сътрудничество“ и Великобритания също ще изписва името на общата англо-френска мечта като Concorde.
2 март 1969 г. бил ден на триумф за националната гордост. Над 1000 гости били поканени на летището в Тулуза. Съпроводен от тържествена церемония и почести, самолетът бил изведен от хангара – „Конкорд-001». В 15,40 ч. на същия ден капитанът и главен летец-изпитател Андре Турка излетял. 28-минутният полет завършил с перфектно приземяване.
И все пак това бил само изпитателен полет.
Успешен, но изпитателен. По време на това първо пътешествие самолетът бил натоварен с 10 тона измервателни съоръжения. Трябвало да се направят някои корекции, да се сменят части, да се доуточнят детайли. След стотици изпитателни полети в продължение на цели седем години свръхзвуковата птица се вдигнала за първия си комерсиален полет. Френско-британският консорциум сбъднал летящата си мечта. От този момент нататък „Конкорд” вече бил нещо повече от проект. Е, поне може да се гордее, че е бил летящ проект.
