26 май 1970 г. - Извършен е първият редовен полет на съветския свръхзвуков самолет Ту-144

26 май 2019 г., 00:00
1109

Dance60 / Shutterstock.com

Съветското правителство публикува концепцията на Ту-144 в статия в изданието на списание „Технологията на въздушният транспорт” от януари 1962 г. Министерство за граждански въздушен транспорт започва развитие на Ту-144 на 26 юли 1963 г., 10 дни след като дизайнът е одобрен от Съвета на министрите.

Туполев Ту-144 е първият в света свръхзвуков пътнически самолет, конструиран от конструкторско бюро Туполев под ръководството на авиационния конструктор Алексей Туполев.

Първият полет на Ту-144 е на 31 декември 1968 г. близо до Москва, два месеца преди европейския свръхзвуков самолет „Конкорд”. Външно двата самолета са много подобни, въпреки че се различават по своята конструкция.

Ту-144 преминава скоростта на звука за първи път на 5 юни 1969 г., а на 15 юли с.г. става първият пътнически самолет, преминал 2 Мах. Ту-144 влиза в експлоатация по редовни пътнически линии през ноември 1977 г. Високият разход на гориво, някои технически несъвършенства и поредната катастрофа при изпитателен полет през май 1978 г. водят до преждевременното извеждане на самолета от експлоатация. Така последният пътнически полет на Ту-144 е на 1 юни 1978 г., по-малко от година след първия.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1293 г. — При земетресение в Камакура (Япония) загиват около 30 000 души.
•    1521 г. — Мартин Лутер е изгонен от пределите на Германската империя.
•    1538 г. — Жан Калвин и последователите му са изселени от Женева и през следващите 3 години Калвин пребивава в Страсбург.
•    1647 г. — В Хартфорд (Кънектикът) е извършена първата в Америка екзекуция на жена, призната за вещица.
•    1770 г. — В Гърция избухва първото въстание за независимост от Османската империя, завършило с трагичен неуспех.
•    1805 г. — В Милано Наполеон I Бонапарт е коронован за крал на Италия.
•    1868 г. — Извършена е последната публична екзекуция в Англия — ирландският националист Майкъл Барет е обесен заради бомбен атентат в Лондон.
•    1869 г. — Щатът Масачузетс учредява Бостънския университет.
•    1876 г. — След неуспеха на Априлското въстание Панайот Волов се отправя за Румъния и при опит да премине буйните води на р. Янтра се удавя.
•    1879 г. — Открит е Върховният касационен съд на България.
•    1879 г. — С договор между Русия и Великобритания е създадена държавата Афганистан.
•    1880 г. — С княжески указ окръжията в Княжество България са разделени на околии.
•    1894 г. — Емануел Ласкер става вторият световен шампион по шахмат.
•    1896 г. — В Москва се състои коронацията на последния руски император Николай II.
•    1896 г. — Публикувано е първото издание на промишления индекс Дау Джонс.
•    1908 г. — В Югозападна Персия са открити първите залежи на нефт, които много скоро след това са обявени за собственост на Великобритания.
•    1918 г. — С разпадането на Руската империя е създадена Демократична република Грузия.
•    1924 г. — Извършен е първият полет на експерименталния самолетАНТ-2.
•    1938 г. — В град Волфсбург (Германия) Адолф Хитлер поставя първия камък на завода на Фолксваген.
•    1942 г. — Британският външен министър Антъни Идън и съветският Вячеслав Молотов подписван съюзен договор за война срещу хитлеристка Германия и нейните съюзници в Европа и договор за сътрудничество и взаимна помощ след войната.
•    1966 г. — Британска Гвиана придобива независимост и става Кооперативна република Гвиана.
•    1970 г. — Извършен е първият редовен полет на съветския свръхзвуков самолет Ту-144.
•    1972 г. — Подписан е договор между СССР и САЩ - САЛТ 1, за ограничаване на стратегическите нападателни оръжия и договор за ограничаване на системите за противоракетна отбрана (ПРО).
•    1977 г. — Американецът Джон Уилиг прави първото успешно катерене по южната кула на Световния търговски център в Ню Йорк.
•    1983 г. — При силно земетресение (7,7 по Скалата на Рихтер) в Япония, последвано от цунами, загиват 104 души, а хиляди са ранени.
•    1986 г. — Европейската общност приема Европейското знаме.
•    1986 г. — Открита е първата експозиция на Националния музей в Габрово, създаден на 1 януари 1974 г., който се помещава в сградата на Априлската гимназия.
•    1991 г. — Звиад Гамсахурдия става първият демократично избран президент на Грузия.
•    1991 г. — Самолет Боинг на авиокомпанията Лауда Еър катастрофира над Тайланд, загиват 223 души.
•    2001 г. — По инициатива на бившия президент на България Жельо Желев в София е създаден Балкански политически клуб, в който участват бивши и настоящи балкански политици.
•    2002 г. — Завършва посещението на папа Йоан Павел II в България.
•    2002 г. — Алваро Урибе е избран за президент на Колумбия.
•    2006 г. — При земетресение на остров Ява загиват 5 700 души, а почти 200 000 остават без дом.

Родени

•    1478 г. — Климент VII, римски папа († 1534 г.)
•    1566 г. — Мехмед III, султан на Османската империя († 1603 г.)
•    1594 г. — Олимпия Майдалкини, италианска благородничка († 1657 г.)
•    1602 г. — Филип дьо Шампан, френско-фламандски бароков художник (†1674)
•    1650 г. — Джон Чърчил, Херцог Марлборо, английски военачалник († 1722 г.)
•    1667 г. — Абраам дьо Моавр, френски математик († 1754 г.)
•    1689 г. — Мери Монтегю, английска писателка († 1762 г.)
•    1826 г. — Елизавета Михайловна, Херцогиня Нассау († 1845 г.)
•    1877 г. — Айседора Дънкан, американска танцьорка († 1927 г.)
•    1878 г. — Горазд II, чешки светец († 1942 г.)
•    1885 г. — Николай Лилиев, български поет († 1960 г.)
•    1886 г. — Павел Блонски, съветски психолог († 1941 г.)
•    1888 г. — Никола Трайков, български дипломат и учен († 1963 г.)
•    1896 г. — Христо Лилков, български военен деец и политик († 1971 г.)
•    1900 г. — Яким Якимов, български учен († 1965 г.)
•    1904 г. — Неджип Фазъл Късакюрек, турски поет († 1983 г.)
•    1907 г. — Джон Уейн, американски актьор († 1979 г.)
•    1909 г. — Мат Бъзби, шотландски футболист († 1994 г.)
•    1910 г. — Лорънс Рокфелер, американски финансист († 2004 г.)
•    1912 г. — Янош Кадар, министър-председател на Унгария († 1989 г.)
•    1922 г. — Стефан Груев, български журналист, писател и общественик (†2006 г.)
•    1923 г. — Хари Джонсън, канадски икономист († 1977 г.)
•    1926 г. — Майлс Дейвис, американски джаз музикант († 1991 г.)
•    1931 г. — Илия Буржев, български поет († 2008 г.)
•    1932 г. — Григор Вачков, български актьор († 1980 г.)
•    1935 г. — Алан Чумак, руски журналист и екстрасенс
•    1939 г. — Климент Денчев, български актьор († 2009 г.)
•    1946 г. — Нешка Робева, българска гимнастичка и треньорка
•    1949 г. — Уорд Кънингам, създател на Уикипедия
•    1951 г. — Мухамед Фарис, сирийски военен летец
•    1951 г. — Рамон Калдерон, президент на Реал Мадрид
•    1951 г. — Сали Райд, американска астронавтка († 2012 г.)
•    1958 г. — Виктор Шейман, министър на вътрешните работи на Беларус
•    1964 г. — Лени Кравиц, американски рок музикант и продуцент
•    1966 г. — Хелена Бонам Картър, английска актриса
•    1968 г. — Фредерик Датски, датски принц и престолонаследник
•    1977 г. — Лука Тони, италиански футболист
•    1978 г. — Бенджи Грегъри, американски актьор
•    1978 г. — Небойша Йеленкович, български футболист
•    1979 г. — Ашли Масаро, професионален кечист и фотомодел
•    1981 г. — Ирини Меркури, гръцка певица
•    1981 г. — Исаак Слейд, американски рок певец (Дъ Фрей)
•    1987 г. — Григор Григоров, български шахматист

Починали

•    946 г. — Едмънд I, крал на Англия (* 921 г.)
•    1421 г. — Мехмед I, султан на Османската империя (* 1382 г.)
•    1512 г. — Баязид II, султан на Османската империя (* 1447 г.)
•    1870 г. — Йохан Хайнрих Блазиус, германски зоолог (* 1809 г.)
•    1876 г. — Георги Икономов, български революционер (* 1846 г.)
•    1876 г. — Панайот Волов, български революционер (* 1850 г.)
•    1876 г. — Франтишек Палацки, чешки историк (* 1798 г.)
•    1883 г. — Абд ал-Кадир, емир на Алжир (* 1808 г.)
•    1902 г. — Атанас Петров, български революционер (* ? г.)
•    1905 г. — Стоимен Баничански, български революционер (* ? г.)
•    1917 г. — Борис Дрангов, български офицер и военен педагог (* 1872 г.)
•    1918 г. — Иван Йончев, български поет (* 1884 г.)
•    1922 г. — Ернест Солвей, белгийски химик (* 1838 г.)
•    1924 г. — Виктор Хърбърт, ирландски композитор (* 1859 г.)
•    1925 г. — Георги Шейтанов, български анархист и антифашист — загинал (* 1896 г.)
•    1939 г. — Богомил Андреев, български режисьор и актьор (* 1891 г.)
•    1943 г. — Исадор Кориат, американски психиатър (* 1875 г.)
•    1951 г. — Линкълн Елсуърт, американски полярен изследовател (* 1880 г.)
•    1955 г. — Алберто Аскари, италиански пилот от Формула 1 (* 1918 г.)
•    1964 г. — Христо Калайджиев, български революционер (* 1886 г.)
•    1967 г. — Гидеон Столбери, шведски шахматист (* 1908 г.)
•    1976 г. — Мартин Хайдегер, германски философ (* 1889 г.)
•    1989 г. — Дон Реви, бивш английски футболист и треньор (* 1927 г.)
•    1993 г. — Цола Драгойчева, български комунистически политик (* 1898 г.)
•    1995 г. — Борис Велчев, български политик (* 1914 г.)
•    1995 г. — Фриц Фреленг, американски аниматор (* 1906 г.)
•    2004 г. — Николай Черних, руски астроном (* 1931 г.)
•    2008 г. — Сидни Полак, американски режисьор, актьор и продуцент (* 1934 г.)
•    2009 г. — Дорис Мюрингер, австрийска поетеса (* 1920 г.)
•    2010 г. — Лео Канелс, нидерландски футболист (* 1933 г.)
•    2013 г. — Джак Ванс, американски писател (* 1916 г.)

Празници

•    Австралия — Национален ден за прошка
•    Гвиана — Ден на независимостта (от Великобритания, 1966 г.)
•    Грузия — Ден на независимостта (от Русия, 1918 г.) и Ден на републиката (1918 г.) —национален празник
•    Дания — Рожден ден на престолонаследника (принц Фредерик, 1968 г.)
•    Полша — Ден на майката
•    Русия — Ден на руското предприемачество

Ключови думи:
Коментари