Откритието на българина заляга и в основата на много други нови технологии, като запаметяващите устройства, лазерните принтери, рентгеновите дозиметри, снимките от спътник и безвакуумната телевизионна техника. Приносът на Наджаков е признат от водещите учени на САЩ, СССР, Япония, Индия, Бразилия и др. Самият Наджаков обаче не бърза да защити авторството си в родната си страна. “Изчаквах – обяснява той – да видя какво приложение ще намери то. Фотоелектретното състояние на веществата открих тук, в София, през 1937 г. Разполагах с примитивна апаратура, но имах собствена идея. А това е най-важното. Защото може да имаш най-скъпи уреди, най-модерна апаратура, но
нямаш ли собствена идея, откритие няма да направиш.”
Едва в годината на смъртта му – 1981, пробивът на Наджаков се вписва в Държавния регистър на откритията и изобретенията.
Въпреки скромността си обаче той продължава успешно научната си кариера. Създава Физическия институт към БАН и дълги години го оглавява, като същевременно ръководи и Секцията за научна апаратура и специални проблеми на института. Член-кореспондент е на Гьотингенската академия на науките от 1939 г. и участва в Американската асоциация за напредък на науката от 1965 г.
През 1945 г. е избран за академик, след което 4 години е ректор на Софийския университет. Основава и участва в Пъгуожкото движение на учените през 1958 г. и в Световното движение за защита на мира. До смъртта си е член и почетен председател на Световния съвет на мира. Публикува над 60 труда върху проблемите на твърдотелната физика, получава златен медал на мира “Фредерик Жолио-Кюри” през 1967 г. и е вписан на първо място в Златната книга на българските откриватели и изобретатели, признати от световната научна общност.
Отива си на 24 февруари 1981 г. на почетната 84-годишна възраст, оставил след себе си наследство, с което би се гордял всеки световен учен. Какъвто академик Георги Наджаков без съмнение винаги е бил.
Елена Панова
