За своите опити Наджаков използва поликристална сяра. Откритието му е обявено на 22 юни 1937 г. на заседание на Френската академия на науките от самия Пол Ланжвен.



Седмица по-късно новината е публикувана и в списанието на академията.



Точно след една година и четири месеца в малка стая на нюйоркския хотел “Астория” седи физикът и служител в патентно бюро Честър Карлсон и провежда опит. Работата му налага да прави всеки ден огромен брой копия на важни документи, което се превръща в истинско мъчение за артритно болния човек. Досадата и умората го подтикват да се опита да намери начин да механизира и улесни всекидневния си труд. Започва да



експериментира с фотопроводимостта, основавайки се върху откритието,



направено преди няколко месеца от Наджаков. За опитите си използва обикновено собствената си кухня. Успехът обаче идва именно в “Астория”. Карлсон наелектризира с триене цинкова пластинка, покрита с поликристална сяра, и я осветява през използвана филмова лента. Тъй като сярата е фотопроводник, при излагане на светлина в нея възникват носители на електричество – електрони. Те разреждат осветените участъци на фотопроводника и вследствие на това на повърхността на сярата се появява скрит образ, оформен от заредените и разредените места. Ако върху такава повърхност се разпръснат заредени прашинки, носещи противоположен заряд, те ще проявят образа.



За да постигне това, Карлсон смесва прах от миниум и сяра, които при взаимодействие се зареждат с противоположни заряди, и го изсипва върху серната плочка. И чудото става – от червеникавия миниум изплува ясен образ – надписът



“10-22-38 Астория” (22 октомври 1938 г., “Астория”).



Той го покрива с още сяра и го осветява. След като маха пластинката, на нея остава огледален образ на написаното. Тези думи влизат в историята, а датата се отбелязва като рождения ден на ксерографията – технологията, използвана от повечето съвременни копирни машини. И макар Честър Карлсон да е техният баща, определено за дядо на ксерокса трябва да се смята Георги Наджаков, чието откритие прави опитите на американеца възможни.



През следващите години интересът към фотоелектретното състояние на веществата нараства лавинообразно по целия свят и през 50-те години на миналия век започва да се прилага къде ли не, подпомогнато от глобалния бум на техниката, която вече се произвежда за масова употреба.