Мащабите на т.нар. „зона на смъртта“ в дълбините на световния океан – участъците, където няма кислород и животът отсъства напълно, се увеличават забележимо в последно време заради климатичните промени и необичайни бактерии-убийци, съобщава списание „Нейчър“.
„Зоните на смъртта“ се образуват в резултат на замърсяването на океаните с торове и промишлени отпадъци. Попадането на нитрати и други подобни съединения в реките, а след това в крайбрежните райони води до бурно размножаване на едноклетъчни водорасли в океана. Тяхното измиране и разлагане навътре в океана поглъща голяма част от кислорода. Повечето морски обитатели не оцеляват при такива условия, разказва Риа Новости.
Наскоро учените са открили, че разширяването на „зоната на смъртта“ се влияе от климатичните промени и глобалното затопляне на Земята, благодарение на които морските води задържат по-малко кислород, а водраслите се размножават по-активно при появата на нутриенти, разказва Франк Стюарт от Технологичния институт в Атланта.
Изучавайки феномена, Стюарт и екипът му открили неочакван „съучастник“ на глобалното затопляне – особена бактерия „килър“ от семейството SAR11, която засилва ефекта и предизвиква още по-бързо разрастване на „зоната на смъртта“.
"Тези микроби се отличават слабо от подобните на тях „нормални“ микроби и нямаше да ги забележим, ако не првехме пълен анализ на геномите. Преди това смятахме, че тези микробите не могат да живеят без кислород и не мислехме, че са заплаха за живота в дълбоките слоеве на океана, където концентрацията му е малка“, пояснява Стюарт. В ДНК на бактериите от мъртвата зона на западното крайбрежие на Тихия океан учените открили, че геномът SAR11 съдържа гени, които позволяват на микробите да „дишат“ не само кислород, но и съединения на азота, поглъщайки нитрати, и да отделят азот и нитрти. Така лишават обитателите на тези океански слоеве не само от кислород, но и от потенциални източници на храна, каквито са самите съединения на азота и водораслите, които ги използват, за да растат. Именно това е ускорило значително ръзширяването на „зоната на смъртта“, която вече заема над 8% от площта на световния океан.
Освен това отделянето на азотен двуокис (силен парников газ) и забавянето на растежа на водораслите, които поглъщат въглеродния газ и го задържат в дълбоките слоеве и на дъното на морето, засилват глобалното затопляне. И тъй като мактериите от семейство SAR11 са на практика единствените обитатели на „зоната на смъртта“, това сочи, че те са сред водещите фактори за климатичните промени, смятат учените.
