В края на Кредата Северна Америка е била разделена на две от гигантско вътрешно море. Динозаврите, които по това време са се намирали в края на своето царуване, все още са се срещали често на това горещо и влажно място. Те обаче е трябвало да внимават къде стъпват – особено в близост до водата.
В плитчините дебнел Deinosuchus – „крокодилът на терора“. Този гигантски изчезнал вид е бил най-голямото месоядно животно в своята полуводна среда – мощен хищник, който е нападал и изяждал дори динозаври, дръзнали да се приближат твърде много.
Фосилите на Deinosuchus са открити в САЩ за първи път през 50-те години на XIX век и са били проучвани над столетие. Класификацията на този вид в рамките на рода обаче дълго бе подложена на дебат.
Череп на Deinosuchus schwimmeri. Източник: Cossette & Brochu, Journal of Vertebrate Paleontology, 2020
В ново изследване учени от Университета на Айова преразгледаха вече наличните фосили и проучиха няколко новооткрити. Крайният резултат от техния филогенетичен анализ показва, че могат да бъдат различени три отделни вида Deinosuchus - D. riograndensis, D. Hatcheri и наскоро идентифицирания вид D. schwimmeri.
„Deinosuchus е бил гигант, който е тероризирал динозаврите, които са се приближавали до крайбрежието, за да пият вода – казва главният изследовател и палеонтолог Адам Косет от Нюйоркския технологичен институт. – До този момент цялото животно не беше познато. Тези нови образци, които изследвахме, разкриват особен, чудовищен хищник със зъби с размера на банани".
Въпреки че най-старият известен образец от Deinosuchus е датиран приблизително на 82 млн. години, учените твърдят, че най-вероятно съществува обща родова популация за всички различни видове и че тя най-вероятно е съществувала в Северна Америка преди покачването на морското равнище да раздели континента наполовина.
Изследователите предполагат, че когато това се е случило, различните среди по източното и западното крайбрежие са довели до еволюционни адаптации и съответно – до леко различните морфологии и размери на D. riograndensis, D. Hatcheri и D. schwimmeri.
„Това е било странно животно – казва палеонтологът Кристофър Броху. – То показва, че крокодилите не са „живи фосили“, които не са се променили въобще от епохата на динозаврите. Напротив – еволюират също толкова динамично, колкото и която и да е друга група.“
На базата на намерените фосили D. riograndensis и D. hatcheri са ловували в западната част на Северна Америка – от Монтана до северно Мексико. D. Schwimmeri пък е живял по атлантическото крайбрежие – между Ню Джърси и Мисисипи.
И трите вида крокодила са били гигантски – достигали са до 10 метра дължина. Това са били едни от най-големите и най-страховити крокодили въобще. На външен вид са приличали по-скоро на днешните алигатори, отколкото на крокодилите.
Откритията са публикувани в Journal of Vertebrate Paleontology.
