Много отдавна в далечна пустиня растяло чудно дърво. Хората рядко стигали до него, но който имал късмета да го види, после бил много щастлив, защото дървото сбъдвало желания.
Един ден покрай дървото минал млад момък. Седнал до него, за да си почине и веднага рекъл:
— Ех, колко силно напича слънцето. Да можеше да подремна под дебела сянка!
Още не бил довършил изречението си и дървото се разлистило. Тогава младежът се сгушил под короната му и заспал. След няколко часа обаче се събудил и усетил, че стомахът му къркори от глад. И тогава проплакал на глас пак:
— Ех, да имаше нещо за хапване, толкова съм гладен!
Чудното дърво пак чуло молбите му и веднага родило сочни и вкусни плодове, които младежът похапнал.
Но ето че настанала вечер и се застудило. Младежът, който бил леко облечен, пак изпаднал в безизходица и рекъл:
— Ех, да имаше и едни дръвца, с които да си запаля огън! Колко щеше да е хубаво!
И дървото пак изпълнило желанието му. Само след миг се превърнало в трески, а младокът побързал да се сгрее с тях и сладко заспал.
На другата сутрин младежът се събудил бързо. Слънцето жарко препичало, а гладният му стомах отново къркорел. Но нямало го вече дървото, което да му пази сянка и да го нахрани. И едва тогава той разбрал какво е сторил...
