Заради отлагане на депозитната система, България губи милиони и плаща висок еко данък, докато МОСВ предлага спорно предложение за държавен оператор.

  • Всяка година в България изхвърляме над 1.3 млрд. бутилки и кенчета и така губим суровини за над €136 млн. за последните 10 години. 
  • Цената на институционалното бездействие се плаща от всеки един гражданин – чрез продуктовите такси, такса „битови отпадъци“ и солидната вноска към ЕС за нерециклирана пластмаса – само тя е над €40 млн. на година.
  • Екологичната цена е огромна: заради нерециклирани опаковки за този период са отделени 1 113 000 тона CO2 емисии — еквивалентът на потреблението на 474 млн. литра бензин.
  • Депозитната система осигурява 90% “обратно събиране” на пуснатите на пазара опаковки от напитки и до 95% висококачествено рециклиране на материалите в затворен цикъл – бутилките отново се превръщат в бутилки. 
  • В доказалия се успешен европейски модел, операторът на депозитната система е юридическо лице с нестопанска цел (НПО), като членове са асоциации на производителите на напитки и търговците. 
  • В същото време у нас МОСВ отново отложи въвеждането на депозитната система до 2027 г. и предложи оператор да е държавно дружество – модел, който е по-скоро изключение в Европа и който създава конфликт на интереси и би натоварил излишно държавния бюджет.

Латвия и Словакия доказаха, че депозитната система работи: само година–две след въвеждането ѝ те събират над 80–92% от бутилките и кенчетата, като голяма част от материала се рециклира отново в опаковки. В България все още изхвърляме над 1.3 млрд. опаковки годишно, губейки суровини за милиони евро и плащайки по три направления – чрез продуктови такси, такса битови отпадъци и национална вноска за нерециклирана пластмаса. Въпреки европейското изискване за 90% събираемост до 2029 г., системата у нас се отлага до 2027 г., а предложението на министъра на околната среда и водите Манол Генов за държавен оператор на депозитната система поражда сериозни въпроси за ефективността и финансирането ѝ.

В края на двадесети век депозитната система беше ежедневие у нас – почти всички напитки се продаваха в оборотни стъклени бутилки. Днес модерната система

работи по същия принцип, но с по-широк обхват: метални кенчета, пластмасови и стъклени бутилки, както за еднократна, така и за многократна употреба.Представете си Мария: тя си купува бутилка с напитка от магазина. Към цената е добавен депозит от 20 стотинки – сума, която не е такса, а гаранция, че бутилката ще бъде върната. След като си изпива напитката, Мария връща празната бутилка в магазина и веднага получава своите 20 стотинки обратно. Може да е и просто: плащаш – връщаш – получаваш обратно. А магазинът събира и съхранява всички върнати бутилки и периодично ги предава в завод за рециклиране. Оттам материалът се преработва и се превръща в нови бутилки. Така цикълът се затваря – лесно за потребителя, ефективно за бизнеса и чисто за природата. (кратко видео за този цикъл: тук)

Каква е целта на депозитната система?

Депозитната система е ключов механизъм за прилагане на принципа “разширена отговорност на производителя”. Нейната цел е да затвори цикъла на материалите – опаковките от напитки се събират чисти, отделно от останалите отпадъци, което позволява рециклирането им във висококачествени суровини, годни отново за контакт с храни и напитки. Предимствата са: по-малко замърсяване, по-малка нужда от нови суровини и постигане на целите на ЕС за кръгова икономика са основните предимства.

Там, където работи: какво постигат Латвия и Словакия 

В Латвия преди въвеждането на депозитната система през 2022 г. пластмасовите бутилки и кеновете са между 60% и 80% от всички отпадъци, открити в природата. Още на третата година от своето функциониране тя достига процент на събиране над 80% и ефективно прекратява безразборното изхвърляне на тези опаковки, като същевременно осигурява висококачествено рециклиране на материалите. 

Системата работи чрез общонационална мрежа от над 1500 пункта за събиране, включително автоматизирани вендинг машини. Депозитната такса е €0,10 и обхваща метални кенове, стъклени и пластмасови (PET) бутилки. Латвия въведе и стандартна бутилка за бира, използвана от 28 пивоварни, което улесни логистиката и доведе до връщането на над 172 млн. многократни стъклени бутилки.

Словашката депозитна система е въведена по същото време: през януари 2022 г., като през 2023 г., още на втората година от функционирането си, достига впечатляваща събираемост на депозитни опаковки от 92%. Успехът се доказва и от високия процент на участие – 95% от населението. Мрежата е от над 3 400 пункта. Депозитната такса е €0,15. Подходът там е интересен: въвеждат стандарт при цветовете на пластмасовите бутилки, за да се улесни и оптимизира тяхното преработване до рециклиран материал с високо качество.

Рециклирането у нас: Европейски пробив или подвеждаща статистика?

България отчита рециклиране на опаковки от 58% за 2022 г., което е близо до целите на ЕС от 65% за 2025 г. Зад този привиден успех обаче стоят силно противоречиви данни. Докладваните пуснати на пазара пластмасови опаковки, обобщени от НСИ, са с 30% повече от тези, докладвани от организациите за оползотворяване и предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) за 2022 г.

Разминавания в данните за отпадъци са констатирани както от Сметната палата, така и от Световната банка и от Европейската комисия. Това поставя под сериозен въпрос коректността на обявените “успехи” в рециклирането у нас.

В ЕС опаковките са 36% от битовите отпадъци. В България делът на реално върнатите употребени материали в икономиката е едва 5% – значително под средното за ЕС от 12%.

През 2024 г. всеки българин е изхвърлил средно 207 рециклируеми опаковки. На национално ниво това правинад 1.4 млрд. бутилки и кенчета за тази конкретна година, обем колкото две катедрали „Св. Александър Невски“. 

Фиг 1. Непредадени за рециклиране PET и стъклени бутилки, метални кенове за 2024, данни извлечени на 21.11.2025 г. Източник: What we waste dashboard, Reloop Platform

Неефективното управление на отпадъците в България води до огромни финансови и екологични загуби. 

В контекста на европейския регламент, който задължава всяка държава да събира 90% от пластмасовите бутилки и металните кутии до 2029 г., въвеждането на депозитна система вече не е въпрос на избор, а неотложно задължение.

Колко ни струва отлагането?

Институционалното бездействие около депозитната система за опаковки от напитки ни струва скъпо. За последните 10 години (2015–2024 г.) са загубени суровини на стойност над €136 милиона. Ние като общество плащаме цената за рециклируемите опаковки, за третиране или нетретиране, по три различни начина: 

  1. чрез продуктова такса (включена в цената на всички опаковани стоки, които си купуваме), 
  2. такса битови отпадъци (дължима за всяка опаковка, изхвърлена заедно със смесените битови отпадъци, вместо в контейнер за разделно събиране)
  3. „данък пластмаса“ – национална вноска към ЕС спрямо нерециклираните пластмасови опаковки – само тя струва над €40 млн. годишно.

За контраст: депозитът е финансово справедлив за гражданите, защото те заплащат депозит, който им се изплаща в пълен размер при връщане на опаковката, вместо сегашната невъзвръщаема екотакса.

Екологичната цена е колосална

За същия десетгодишен период (2015–2024 г.) нерециклираните опаковки са довели до отделянето на 1 113 000 тона CO₂ еквивалент. За да си представим по-ясно този мащаб, това количество емисии се равнява на:

  • тримесечните емисии на София от бита, транспорта и други непромишлени дейности (при около 5 млн. тона годишно);
  • изгарянето на над 560 000 тона въглища;
  • потреблението на 474 млн. литра бензин;
  • Годишните емисиите на близо 500 000 автомобила.

Въпреки това въвеждането на депозитна система в България буксува, а последните предложения на МОСВ за отлагане до 2027 г. и за държавен оператор пораждат сериозни въпроси за бъдещето на системата.

Защо моделът на МОСВ е проблемен?

В почти всички европейски страни депозитните системи се управляват от юридически лица с нестопанска цел, създадени и ръководени от асоциациите на производителите на напитки – основните задължени по закон страни – и на търговците на дребно, които са ключовият канал за събиране на опаковките. Като бизнесът в България вече е заявил готовност да осигури пълното финансиране и управление. Ролята на държавата е ограничена до контрол и надзор. Този модел е доказано ефективен: постига над 90% събираемост и се самофинансира, без да изисква средства от държавния бюджет или от данъкоплатците.

На този фон предложението на МОСВ – депозитната система у нас да се управлява от държавно дружество, изглежда неочаквано и в разрез с препоръките на специалната работна група към министерството. Тази група, в която участваха пивоварите, производителите на безалкохолни напитки, търговците на дребно, рециклиращата индустрия и гражданският сектор, изготви цялостно предложение в рамките на три години работа. Едно единствено решение на министъра на околната среда Манол Генов може да обезсмисли този процес и да забави въвеждането на системата с още три години.

Европа разчита на независими оператори. България върви в обратна посока

Проверка на действащите системи в Европа и данните на експертната платформа Reloop показват само един пример за изцяло държавен оператор – този на Хърватия. Въпреки че системата там работи почти 20 години, тя все още не достига висока ангажираност на населението: през 2022 г. са върнати едва 79% от опаковките. За сравнение: новите системи в Латвия и Словакия постигат значително по-високи резултати за 2024 г. – съответно 83% и 90%.

В Румъния и Исландия държавата участва частично в управлението, но всички останали европейски системи са създадени, финансирани и управлявани от сдружения на производителите и търговците. 

Защо държавният модел е проблем?

Отклонението от доказания европейски подход в депозитните системи би означавало допълнителна тежест за данъкоплатците и администрацията и създава риск от конфликт на интереси и политическо влияние.

  • Конфликт на интереси: ако държавата стане едновременно оператор и регулатор, остава неясно кой и как ще санкционира държавното дружество, ако не изпълнява целите.
  • Финансов риск за бюджета: в Европа депозитните оператори се изграждат чрез банкови заеми, гарантирани от бизнеса, и се издържат от непотърсени депозити, продуктови такси и приходи от рециклирани материали.
  • Политическо влияние: отклонението от европейския модел създава риск системата да бъде използвана за административни или политически цели, вместо да остане ефективен и независим инструмент за управление на отпадъците.

Възможните избори за България

Времето за доброволно въвеждане на модерна депозитна система почти изтече: необходими са поне 24 месеца за изграждането ѝ, а крайният срок на ЕС е 2029 г., след което депозитната система ще бъде задължителна.

Ако МОСВ продължи да отлага процеса и през 2026 г., природата ще трябва да поеме замърсяването от още милиарди нерециклирани бутилки, а българските граждани ще трябва да продължават да плащат прекомерно за това свое скъпо „удоволствие“. 

Въвеждането на депозитна система е най-бързият и най-справедлив път към постигане на европейските цели, към намаляване на замърсяването и превръщане на изхвърлените опаковки в ценна суровина. България не може да си позволи да губи повече време и милиони евро заради неефективно управление на отпадъците. Крайно време е да възприемем доказания европейски модел с независим оператор, управляван от производителите и търговците на дребно, който се самофинансира. Това гарантира висока събираемост и по-ниски разходи за всички нас.

7 знака на успешната депозитна система:
1. Обхваща всички опаковки за напитки – пластмаса, метал и стъкло, в размери от 100 мл до 3 л.
2. Въвежда задължителни и нарастващи квоти за многократна употреба – например стъклени бутилки за бира, сода или минерална вода.
3. Задължава търговците на дребно да приемат обратно опаковките и да възстановяват депозита на потребителите.
4. Постига поне 90% ниво на връщане за всяка категория опаковъчен материал.
5. Разчита на централна нестопанска организация, управлявана от производителите и търговците, която отговаря за цялостното функциониране на системата.
6. Определя адекватна стойност на депозита – достатъчно висока, за да стимулира връщането, но без да създава предпоставки за злоупотреби.
7. Предвижда санкции за непостигане на целите за обратно връщане и за неизпълнение на изискванията за влагане на рециклиран материал в новите бутилки.

Автори: Ива Димитрова и Евгения Ташева / Климатека

Ива Димитрова е икономист и работи в екологично сдружение „За Земята“. Тя се фокусира върху застъпничеството за екологична и икономическа справедливост, доказвайки, че ефективното управление на общите ресурси (природни и материални) и устойчивите публични услуги водят до намаляване на неравенството. В момента координира кампания “Депозитна система” и с това показва, че екологичните решения са икономически изгодни за гражданите.

Евгения Ташева е еколог-изследовател с фокус върху управлението на битовите отпадъци. Тя има дългогодишен опит в екип Нулеви отпадъци на екологично сдружение „За Земята“ с кампании като „Свободни от пластмаса”, Общини с нулеви отпадъци, Училище без боклук. Доскоро участва като представител на гражданския сектор в работнатата група към МОСВ за депозитната система. Често коментира в медиите теми, свързани с битовите отпадъци. От средата на 2025 г. работи като ръководител на кампанията „Градове за хората“ в международната мрежа CEE Bankwatch.

В статията са използвани материали от: