Самооценката рядко се проявява само във вътрешните усещания. Най-често тя се отразява в поведението, думите и дори в малките навици на човека. Хората с ниска самооценка може сами да не забелязват как тяхната несигурност става видима за околните.
Понякога това се проявява в предпазливост, понякога — в постоянни съмнения или опити да се угоди на всички наоколо.
Ето няколко признака, по които ниската самооценка може да бъде забелязана и отстрани с просто око.
Постоянни извинения
Човекът с ниска самооценка често се извинява дори тогава, когато няма нужда от това. Той може да казва „извинявай“ за дреболии: за въпрос, за молба или за това, че е отнел от времето на някого.
Такъв навик възниква от вътрешното усещане, че той едва ли не пречи на околните или прави нещо нередно.
Страх от изразяване на собствено мнение
За хората, на които им липсва увереност, често е трудно да говорят открито за своите мисли и желания. Те се опасяват, че мнението им ще изглежда неправилно или ще предизвика критика.
Поради тази причина те често се съгласяват с другите, дори ако в действителност мислят по различен начин.
Постоянно съмнение в собствените решения
Дори след като е взел решение, човек може дълго да се съмнява: правилно ли е постъпил, не е ли допуснал грешка.
Такава несигурност прави живота по-тревожен, защото всяко действие започва да изглежда като потенциална грешка.
Зависимост от чуждото одобрение
Хората с ниска самооценка често се ориентират по мнението на околните. За тях е важно да чуят потвърждение, че правят всичко правилно.
Без подкрепа или похвала те могат бързо да започнат да се съмняват в себе си и в своите способности.
Сравняване с другите
Един от най-забележимите навици е постоянното сравняване с други хора.
Човекът може да смята, че някой друг е по-умен, по-успешен, по-красив или по-талантлив. В резултат на това собствените постижения се обезценяват, а чувството на несигурност само се засилва.
Трудности при приемането на комплименти
Когато на човек му кажат нещо приятно, той често реагира неловко: започва да се шегува, да отрича или да пренасочва разговора към друга тема.
Понякога комплиментът предизвиква дори вътрешен дискомфорт, защото не съвпада с образа, който човекът е изградил за себе си.
Навикът да поставяш себе си на последно място
Хората с ниска самооценка често се стараят да угодят на всички наоколо. Те могат да жертват своите интереси, време и сили в името на другите.
Отстрани това изглежда като прекомерна отстъпчивост и готовност да се търпят неудобства, само и само да не се създаде конфликт.
Ниската самооценка не е черта на характера, а състояние, което може да бъде променено. Когато човек започне да забелязва своите навици и се научи да се отнася към себе си с по-голямо уважение и внимание, постепенно се променя и неговото поведение. А заедно с това се появяват увереност, спокойствие и усещане за вътрешна хармония и сигурност.
