Дори във въздуха се усеща огромната почит към Буда, нещо повече – има любов. „Всеки път, когато отиваме на пазар, ние купуваме храна за вкъщи и задължително свежи цветя – за Буда” – разказва милата ни водачка.

Турът ни завърши там, от където започна – ЯНГОН. За да се види Шведагон – гордостта на Мианмар, перлата в короната. Построена преди 2500 години и във времето извисила снага до 100 метра височина, покритата с близо 60 тона злато и обсипана с хиляди скъпоценни камъни, някои достигащи 76 карата, пагодата е приютила реликвите на четири Буди. В нея може да се посветим на местните ритуали – къпане на божеството, отговарящо на деня от седмицата, в който сме родени, просто да обикаляме в съзерцаване, да си задаваме отговори, защото може и да намерим правилните, да уловим с фотоапарата много интересни мигове, хора, орнаменти, да вземем от земята паднало листо от свещеното дърво Бодхи.

 

Следва финалният щрих – статуята на Полегналия Буда в храма Чаук Хтат Джи – дълга 66 метра. Построена 1899г. и разрушена 50-те години, поради агресивното изражение на Буда, допуснато при неправилно проектиране. Сега той ни гледа с усмивка и огромни стъклени очи 1,77 на 0,58 метра. Статуите на Полегналия Буда имат различно състояние, в зависимост от позата на ръцете – под главата – почива, под бузата – спи, но с отворени очи, а когато са затворени – това е възнесеният Буда.

Мианмар обича да бъде това, което е.

Още от аерогарата разбираш, че никой няма да се старае да се съобразява с теб. Ти ще се съобразяваш с него - с уважение, с любопитство, с възхищение.

Не разказах за още много пагоди, но това едва ли е и толкова интересно. Чувството, с което човек си тръгва от Мианмар – това е важното. Но за него не са измислени думи. Може би между редовете, нещо мъничко от всичко преживяно ще се прокрадне.

Може би.

Снимки и текст - Диана Маринова

Обект на авторско право

Линк към оригиналния източник: Екскурзия до Мианмар