Учените изказват предположение, че вероятно без предшестващите изригвания на вулканите ударът от астероида би нанесъл по-малко поражения – най-малкото температурата на планетата нямаше да бъде толкова висока и природата щеше да се възстанови по-лесно и бързо. Въпреки това шансовете за оцеляване на нелетящите динозаври остават минимални.
Новите открития съвпадат с предишни проучвания, сред тях и фосилизирани доказателства от индийското плато Декан. Съдейки по тях експертите заключават, че динозаврите и преди са преживявали големи изригвания, но откритието намеква, че става дума за масово и внезапно измиране.
Чиаренца е убеден, че проучването му няма да сложи край на споровете и остава скептичен, че последователите на „вулканичната теория“ ще бъдат убедени толкова лесно. Междувременно се появиха и първите критици на изследването – един от тях е Герта Келър, професор по палеонтология и геология в „Принстън“. Според нея то игнорира твърденията, че периодът на вулканични изригвания съвпада с масовото измиране на динозаврите.
Изследването е публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences.
