Световната метеорологична организация потвърди, че феноменалната светкавица, която освети небето в Бразилия преди две години, е поставила световен рекорд по отношение на своята дължина.
Тя е била цели 709 км и е регистрирана на 31 октомври 2018-а в южната част на страната.
Междувременно друга светкавица (над северна Аржентина) постави рекорд за най-продължителен проблясък – цели 16.7 секунди. Тя е била регистрирана на 4 март 2019-а.
И двата рекорда са наистина впечатляващи. Предишният по отношение на дължина на светкавицата бе едва 321 км (Оклахома, САЩ, 2007-а), а що се отнася до продължителност – само 7,74 секунди (Прованс-Алпи-Лазурен бряг, Франция, август 2012-а).
Новите рекорди ще бъдат вписани в архива на световните метеорологични и климатични екстремни събития.
Мълнията е електрически искров разряд в атмосферата, проявяващ се обикновено по време на буря и съпроводен от гръмотевица. Линейната мълния се нарича още светкавица.
Електрическата природа на мълниите е доказана в изследванията на американския учен Бенджамин Франклин. Той провежда известния опит с хвърчило при наличие на буреносни облаци, за да докаже, че светкавиците не са огън в небето, а разряд на статично електричество.
Възникване
Космическите лъчи, породени от избухването на различни звезди, непрекъснато бомбардират Земята. При преминаването им през атмосферата те се трансформират в рентгенови лъчи, които, преминавайки през облаците, натрупват електрически заряди в тях.
Мълниите най-често възникват в купесто-дъждовните облаци, но могат да се образуват и от торнадо, вулканични изригвания и пясъчни бури. Също така, ако един облак, зареден с положителен заряд, се доближи до облак, зареден с отрицателен заряд, се получава мълния.
За възникване на мълния е необходимо в относително малък обем от облака да се образува електрическо поле с интензитет, достатъчен за образуване на електрически разряд (~ 1 MV/m), а в значителна част от облака да се образува поле със среден интензитет, достатъчен за поддържане на започналия разряд (~ 0,1 – 0,2 МV/m).
Може да се предизвика и от наелектризиран облак и земята.
Когато електромагнитното поле достигне определен интензитет, от върха на облака започва да се спуска стъпаловиден низходящ лидер, носещ отрицателен заряд. Когато той е вече на около 300 m от земята, от високите обекти започват да се образуват възходящи (стреловидни) лидери, но само един се свързва с низходящия; следва обратният удар, който предизвиква мълнията.
