28 януари 1938 г. - Прехвърчането на Сребърната комета

28 януари 2019 г., 00:00
794

1932 Auto Union . Снимка: Adriano Castelli Shutterstock.com

28 януари 1938 г. Немският пилот Бернд Розмайер подкарва Auto Union с нечуваната скорост от 431.9 км/ч на аутобана от Франкфурт за Дармщад. Никой преди или след него не е успявал да постигне подобен рекорд на обществен път.

Auto Union не била най-обикновена кола. Тя е създадена по дизайна на инженера Фердинанд Порше. Именно той я снабдява с двигател V-16, инжекцион и не един, а цели два компресора за принудително пълнене. Общо взето тя доближавала 400 конски сили, което за времето си било истинско постижение.

Auto Union обаче не била кола за всеки. Гумите й били тънки, спирачките - слаби, а цялото тегло било вложено в задната част. Макар и неговите колеги Ханс Стук и Ернст фон Делиус да могли да я подкарват, само Розмайер могъл да се възползва от истинския й потенциал. Мнозина не знаели защо това било така. Немският пилот бил необичайно смел, разбирал от механика и се отнасял пренебрежително към своята собствена смъртност. От друга страна – великите пилоти от неговото време притежавали същите качества. Розмайер обаче имал едно основно предимство – Auto Union била единствената кола, която шофирал със състезателна цел.

Бернд, известен още като Сребърната комета, започва да се съревновава с мотоциклети. През 1935 г. минава на четири колела и трудното управление на Auto Union не представлявало никаква пречка за него. Лека полека започнал да побеждава най-добрите коли от най-добрите екипи. В края на 30-те години на миналия век състезанията били доминирани само от двама души и две коли – Розмайер в Auto Union и Рудолф Карачиола в Mercedes.

Карачиола бил пилот с безпрецедентен талант и невероятна смелост. Той накуцвал, тъй като левият му крак бил по-къс от десния вследствие на счупване на седем места при катастрофа в Монако. Неговият прякор бил Майстора на дъжда, тъй като се справял отлично на пистата в дъждовни условия. Само двама души могли да му се противопоставят. Единият бил италианецът Тацио Нуволари, а другият – Розмайер.

Конкуренцията между двамата германци Карачиола и Розмайер била почти толкова свирепа, колкото уменията им. Три години подред те се състезавали със скорости, доближаващи 320 км/ч – без предпазни колани и на писти без бариери против катастрофи.

Когато през 1938 г. Адолф Хитлер решава, че рекордът за най-висока скорост на път трябва да бъде постигнат от немец с немска кола и на немски път, всички погледи се обръщат към Розмайер и Карачиола. Така, на 28 януари 1938 г. двамата по отделно правят опити да го постигнат по отсечка на юг от Франкфурт.

Всеки опит бил по-бърз от предишния. В крайна сметка Карачиола постигнал впечатляващите 431.3 км/ч. Дошъл редът на Розмайер. Хората, засичащи постижението му, твърдят, че той със сигурност щял да разбие официалния рекорд. Ключовата дума обаче е „щял“. Никой не знае какво се случва впоследствие. Дори днес – близо 75 години по-късно – най-добрите предположения са, че насрещен вятър повлиява на стабилността на Auto Union. Колата започва да се пързаля близо 73 метра, преобръща се два пъти и прелита 182 метра във въздуха. Розмайер изхвърча от Auto Union и загива. По тялото му нямало нито една следа.

По това време той бил на 28-годишна възраст.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1644 г. — Френският актьор Жан Поклен за първи път се подписва с псевдонима Молиер.
•    1687 г. — В Япония с императорски указ се забранява убиването на диви животни.
•    1738 г. — В Лондон започва строителството на Уестминстърския мост.
•    1820 г. — Руска експедиция начело с Фадей Белингсхаузен и Михаил Лазарев приближава брега на Антарктида.
•    1871 г. — Пада Парижката комуна.
•    1895 г. — Обнародван е Закон за насърчение на местната индустрия, който дава тласък на българското промишлено производство.
•    1935 г. — Исландия става първата страна в света, легализирала аборта.
•    1935 г. — В Германия е произведен първият изкуствен изумруд.
•    1937 г. — По нареждане на Сталин в Москва е арестуван Кръстьо Раковски по обвинение "за участие в контрареволюционна терористична организация".
•    1938 г. — Рудолф Карачола поставя рекорд за най-бързата официално отчетена скорост на обществен път — 432.7 км/ч с автомобил Мерцедес-Бенц W195 Rekordwagen.
•    1939 г. — Алберт Айнщайн обявява, че новооткритият химичен елемент уран може да бъде използван като мощен източник на енергия, което се използва за създаването на атомната бомба.
•    1946 г. — В Русе е открито Висше техническо училище, днешния Русенски университет.
•    1956 г. — Елвис Пресли се появява за пръв път по телевизията.
•    1981 г. — Държавите членки на Съвета на Европа подписват Конвенция 108 за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни.
•    1985 г. — ЦК на БКП отчита, че преименуването на турците в България е приключило, с което се поставя началото на "възродителен процес".
•    1986 г. — Космическата совалка на САЩ "Челинджър" се взривява 73 секунди след своето десето излитане, при което загиват всичките седем астронавти на борда.
•    1988 г. — Върховният съд на Канада обявява за противоконституционен закона, който забранява абортите.
•    1998 г. — Открита е първата отсечка на Софийското метро — от бул. Сливница до бул. Константин Величков, с дължина 6,5 км и 5 станции.
•    2004 г. — Открита е втора версия на компютърния вирус Mydoom.

Родени

•    1457 г. — Хенри VII, крал на Англия († 1509 г.)
•    1540 г. — Лудолф фон Цойлен, германски математик († 1610 г.)
•    1600 г. — Климент IX, римски папа († 1669 г.)
•    1611 г. — Ян Хевелий, полски астроном, градоначалник и пивовар († 1687 г.)
•    1717 г. — Мустафа III, султан на Османската империя († 1774 г.)
•    1812 г. — Илия Гарашанин, сръбски държавник († 1874 г.)
•    1834 г. — Александру Чернат, румънски генерал († 1893 г.)
•    1841 г. — Хенри Мортън Стенли, уелско-американски пътешественик († 1904 г.)
•    1852 г. — Ефрем Каранов, български книжовник († 1927 г.)
•    1853 г. — Владимир Соловьов, руски философ († 1900 г.)
•    1853 г. — Хосе Марти, кубински революционер († 1895 г.)
•    1858 г. — Стоян Данев, министър-председател на България († 1949 г.)
•    1873 г. — Колет, френска писателка († 1954 г.)
•    1879 г. — Франсис Пикабиа, френски художник († 1953 г.)
•    1884 г. — Йордан Пеев, български висш офицер († 1938 г.)
•    1887 г. — Артур Рубинщайн, полски пианист и диригент († 1982 г.)
•    1891 г. — Никола Хаджипетков, български военен деец († 1949 г.)
•    1897 г. — Валентин Катаев, руски писател († 1986 г.)
•    1913 г. — Леон Суружон, български цигулар и педагог († 2007 г.)
•    1921 г. — Атанас Манчев, български поет († 1944 г.)
•    1922 г. — Робърт Холи, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1968 г. (†1993 г.)
•    1922 г. — Цветан Ангелов, български писател († 1982 г.)
•    1930 г. — Цветан Стоянов, български преводач и писател († 1971 г.)
•    1931 г. — Сакьо Комацу, японски писател
•    1935 г. — Дейвид Лодж, английски писател и критик
•    1936 г. — Исмаил Кадаре, албански писател
•    1936 г. — Любен Попов, български шахматист
•    1940 г. — Асен Георгиев, български актьор
•    1940 г. — Карлос Слим Елу, мексикански милиардер
•    1943 г. — Кирил Ценевски, режисьор от Република Македония
•    1947 г. — Иван Минеков, български скулптор
•    1949 г. — Божил Колев, български футболист
•    1953 г. — Хайгашот Агасян, български инструменталист, певец и композитор
•    1953 г. — Христо Димитров-Хиндо, български сценарист
•    1955 г. — Никола Саркози, президент на Франция
•    1955 г. — Огнян Радев, български учител
•    1957 г. — Александър Железняков, руски физик
•    1957 г. — Константин Димитров, български политик
•    1964 г. — Георги Христов, български поп-певец
•    1968 г. — Диджей Мъгс, американски музикант
•    1969 г. — Фердинанд Хелерс, шведски шахматист
•    1977 г. — Такума Сато, японски пилот във Ф1
•    1978 г. — Джанлуиджи Буфон, италиански футболен вратар
•    1980 г. — Ник Картър, американски поп певец (Бекстрийт Бойс)
•    1981 г. — Марко Бабич, хърватски футболист
•    1982 г. — Калоян Патерков, български актьор
•    1986 г. — Иван Скерлев, български футболист

Починали

•    814 г. — Карл Велики, крал на франките (* 742 г.)
•    1271 г. — Исабела Арагонска, кралица на Франция
•    1547 г. — Хенри VIII, крал на Англия (* 1491 г.)
•    1596 г. — Френсис Дрейк, английски мореплавател (* ок. 1540)
•    1599 г. — Кристофано Малвеци, италиански композитор (* 1547г.)
•    1621 г. — Павел V, римски папа
•    1687 г. — Ян Хевелий, полски астроном (* 1611 г.)
•    1854 г. — Жером-Адолф Бланки, френски икономист (* 1798 г.)
•    1864 г. — Беноа Пол Емил Клапейрон, френски физик
•    1896 г. — Иван Добровски, български възрожденец (* 1812 г.)
•    1901 г. — Йосиф Гурко, руски генерал (* 1828 г.)
•    1915 г. — Николай Умов, руски математик и физик (* 1846 г.)
•    1928 г. — Висенте Бласко Ибанес, испански писател и политик
•    1939 г. — Уилям Бътлър Йейтс, ирландски поет и драматург, Нобелов лауреатпрез 1923 г. (* 1865 г.)
•    1951 г. — Карл Густав Манерхейм, финландски офицер и политик
•    1952 г. — Николае Бацария, румънски писател
•    1962 г. — Дако Даковски, български режисьор (* 1919 г.)
•    1986 г. — Екипажът на совалката Чалънджър:
•    Грег Джарвис (* 1944 г.);
•    Криста Маколиф (* 1948 г.);
•    Роналд Макнеир (* 1950 г.);
•    Елисън Онизука (* 1946 г.);
•    Джудит Ресник (* 1949 г.);
•    Франсис Скоби (* 1939 г.)
•    Майкъл Смит (* 1945 г.)
•    1986 г. — Улоф Палме, шведски политик
•    1988 г. — Клаус Фукс, немски физик (* 1911 г.)
•    1995 г. — Атанас Москов, български политик
•    1996 г. — Йосиф Бродски, руски поет, Нобелов лауреат през 1987 г. (* 1940 г.)
•    1996 г. — Стефан Дичев, български писател (* 1920 г.)
•    2002 г. — Астрид Линдгрен, шведска детска писателка (* 1907 г.)
•    2006 г. — Хенри Макги, американски комик (* 1929 г.)
•    2007 г. — Леон Суружон, български цигулар и педагог

Празници

•    Католическа църква — Ден на Свети Тома Аквински
•    Европейски ден за защита на данните (от 2006)
•    Световен ден на болните от проказа
•    България — Ден на град Разград (по Решение на Общинския съвет от януари 1994 г.)

Коментари