10 хранителни режима, които могат да забавят биологичното стареене

Можем ли да забавим стареенето само като променим начина си на хранене? Според ново научно изследване отговорът може би е „да“. Учените установяват, че няколко добре познати хранителни режима са свързани с по-бавно биологично стареене. При това не е необходимо да спазваме строга диета или да се отказваме от всичко, което обичаме да ядем.

Резултатите, публикувани в научното списание Nature Communications, хвърлят нова светлина върху връзката между хранителните навици и процесите на стареене.

За разлика от хронологичната възраст, която просто показва колко години сме живели, биологичната отразява състоянието на организма и скоростта, с която той старее. Двете невинаги съвпадат. По-бързото биологично стареене обикновено е свързано с по-кратка продължителност на живота и повишен риск от здравословни проблеми в напреднала възраст.

В новото изследване екип, ръководен от учени от Германския център за невродегенеративни заболявания (DZNE), анализира данни за 6470 души на възраст 30+. Изследователите оценяват доколко хранителните навици на участниците съответстват на 10 различни модела на хранене, след което сравняват резултатите с кръвни биомаркери, по които може да се определи биологичната възраст.

Независимо кой от разглежданите модели използват за оценка, учените откриват една и съща тенденция: по-здравословното хранене върви ръка за ръка с по-бавното биологично стареене.

„Ефектите не са големи, но могат да бъдат измерени и имат значение за профилактиката“, обяснява епидемиологът Моник Бретелер от DZNE. „Ако забавим процесите на стареене, бихме могли да намалим риска от заболявания, свързани с напредването на възрастта, като деменция и сърдечносъдови болести.“

„Според нашите данни различни хранителни режими са свързани с по-бавно стареене, макар при някои тази връзка да е по-силно изразена, отколкото при други. Това е окуражаващо, защото показва, че можем да се храним здравословно по начин, който съответства на личните ни предпочитания, културните традиции, финансовите възможности и вкусовете ни.“

Кои са 10-те хранителни режима?

Учените не разработват нови диети, а разглеждат вече утвърдени модели на хранене и системи за оценка на хранителните навици.

Сред тях са средиземноморската и скандинавската диета, както и режимът DASH (Dietary Approaches to Stop Hypertension), създаден с цел понижаване на кръвното налягане.

Включена е и диетата MIND (Mediterranean-DASH Intervention for Neurodegenerative Delay), която съчетава елементи от средиземноморската диета и DASH и е насочена към поддържане на мозъчното здраве.

Останалите разглеждани модели са Алтернативният индекс за здравословно хранене (AHEI-2010), Индексът на растителното хранене (PDI), Индексът на здравословното растително хранене (hPDI) и диетата EAT-Lancet.

Последните два показателя се различават от останалите. Това са Индексът на нездравословното растително хранене (uPDI) и Индексът на възпалителния потенциал на храненето (DII). Те оценяват неблагоприятни хранителни навици, например прекомерната консумация на сладкиши и подсладени напитки.

При тях зависимостта е обратна: колкото по-ниски са стойностите, тоест колкото по-слабо изразени са нездравословните хранителни навици, толкова по-бавно е биологичното стареене.

Как се измерва биологичната възраст?

За да установят колко бързо старее организмът на всеки участник, учените изследват т.нар. метилиране на ДНК. Това е процес, при който към определени участъци от ДНК се прикрепят химични групи. С напредването на възрастта разположението им се променя по характерен начин.

Именно тези промени позволяват на изследователите да преценят доколко биологичната възраст на човека съответства на действителните му години.

„Използвахме три различни метода, известни като епигенетични часовници, за да определим биологичната възраст въз основа на метилирането на ДНК“, разказва епидемиологът Юлиана Таварес от DZNE.

„За целта приложихме съвременна технология, благодарение на която успяхме да изследваме около 850 000 участъка от ДНК. Това е приблизително два пъти повече, отколкото в повечето предишни проучвания.“

Любопитното е, че почти никой от участниците не постига високи оценки за здравословно хранене по всички разглеждани критерии.

Това подсказва, че не е необходимо да се придържаме едновременно към множество диети. Дори спазването на един от здравословните хранителни режими може да е свързано с по-малка вероятност биологичната ни възраст да изпреварва хронологичната.

Различни диети, сходно въздействие върху организма

Макар всички разглеждани здравословни режими да са свързани с по-бавно стареене, между тях има и някои различия.

Например при DASH се открояват връзки с процеси, важни за здравето на сърцето, докато при MIND те са по-изразени по отношение на познавателните способности и паметта.

Връзката между храненето и мозъчното здраве отдавна привлича вниманието на учените. Друго изследване например установява, че кетогенната диета може да забави някои ранни изменения, свързани с болестта на Алцхаймер, поне при лабораторни мишки. Кетогенният режим обаче не е сред моделите, разглеждани в настоящото проучване.

Въпреки различията между отделните диети, учените откриват нещо още по-интересно: повечето биологични процеси, с които са свързани хранителните режими, се оказват едни и същи.

„Повече от 70% от засегнатите биологични пътища са общи за всички диети“, обяснява Таварес. „Те са свързани с клетъчната структура, обмена на сигнали между клетките и метаболизма. Всички тези процеси имат ключово значение както за стареенето, така и за развитието на хронични заболявания.“

Резултатите се потвърждават и при втора група хора

За да проверят дали наблюдаваните зависимости са устойчиви, изследователите анализират по същия начин данните на още 1034 души.

Резултатите до голяма степен съвпадат с тези от първата група. И този път по-здравословните хранителни навици са свързани с по-бавно биологично стареене.

Това обаче не означава, че учените са доказали пряка причинно-следствена връзка. Изследването показва убедителна зависимост, но не може да установи със сигурност дали именно храненето е причината за по-бавното стареене.

Освен това данните отразяват състоянието на участниците в определен момент. За да се разбере по-добре как храненето влияе върху организма, ще са необходими допълнителни проучвания, които проследяват промените в хранителните навици и метилирането на ДНК в продължение на години.

Подобна предпазливост е важна и при оценката на отделните диети. Например, макар кетогенният режим да е свързван с определени ползи, друго проучване поставя под въпрос неговата безопасност, особено по отношение на някои метаболитни показатели.

Не е необходимо да се храните съвършено

Според авторите едно от най-обнадеждаващите заключения е, че няма един-единствен правилен начин на хранене, който да е подходящ за всички.

„Не е необходимо да се храните съвършено. Може би това е най-практичният извод от нашето изследване“, казва Таварес.

„Същевременно установените връзки между отделните диети и конкретни биологични процеси разкриват нови възможности за изследване на целенасочени промени в храненето.“

„Това би могло да ни помогне да разработим по-конкретни здравни препоръки, съобразени с индивидуалните потребности.“

Изследването напомня и колко сложни са процесите, които определят здравето на мозъка в напреднала възраст. Храненето е само един от многото фактори, които учените проучват. Други изследвания например разглеждат възможната връзка между фруктозата и болестта на Алцхаймер, както и отношението между навиците за сън и риска от деменция.

Изводът от новото проучване е обнадеждаващ: не е нужно да следваме някаква идеална диета, за да се храним по начин, който може да е полезен за здравето ни в дългосрочен план. Съществуват различни възможности, а най-подходящият режим е онзи, който съчетава здравословни принципи с личните ни предпочитания и който можем да спазваме трайно.

Изследването е публикувано в научното списание Nature Communications.