Затлъстяването в средна възраст е сред сериозните рискови фактори за развитие на деменция в по-късните години от живота. Оказва се обаче, че връзката между телесното тегло и заболяването е по-сложна, отколкото се смяташе досега.

Учени от САЩ и Канада са открили доказателства, че хората с по-високо телесно тегло може да живеят по-дълго след поставяне на диагноза деменция.

Откритието е изненадващо, като се има предвид, че затлъстяването е свързано с множество здравословни проблеми – от високо кръвно налягане до различни видове рак.

Въпреки това резултатите могат да помогнат на специалистите да разберат по-добре как протича деменцията и как би могло да се забави развитието ѝ.

Какво показва проучването, продължило до 20 години?

Изследователите са анализирали здравните данни на 4523 американци на възраст над 50 години. В началото на проучването никой от участниците не е страдал от деменция, но впоследствие всички са развили заболяването.

Според индекса на телесна маса (ИТМ) в началото на наблюдението участниците са разделени на четири групи: с нормално тегло, с наднормено тегло, със затлъстяване от първа степен и със затлъстяване от втора или трета степен.

Резултатите, публикувани в научното списание Journal of Alzheimer's Disease, показват, че през периода на проследяване, продължил до 20 години, хората с нормално телесно тегло са били изложени на значително по-висок риск от смърт в сравнение с останалите групи.

„Това не означава, че пациентите с деменция трябва да се стремят към наднормено тегло или затлъстяване. Нашето проучване не е имало за цел да установи дали подобна промяна би била полезна“, обяснява Вирджиния Чанг, специалист по поведенчески науки в Училището по глобално обществено здраве към Нюйоркския университет.

„Резултатите ни обаче подсказват, че телесното тегло може да бъде полезен ориентир при прогнозиране на продължителността на живота след поставяне на диагноза деменция. Те подкрепят и разбирането, че пълноценното хранене има съществено значение за здравето и преживяемостта на тези пациенти“, допълва тя.

До 27% по-нисък риск от смърт при хората със затлъстяване

В сравнение с участниците с нормално тегло, при тези с наднормено тегло рискът от смърт през периода на наблюдение е бил с 16% по-нисък.

При хората със затлъстяване от първа степен рискът е бил с 27% по-нисък, а при тези със затлъстяване от втора или трета степен – с 22% по-нисък.

Тези разлики се запазват дори след като учените вземат предвид редица други фактори, които влияят върху смъртността – сред тях пол, образование, расова и етническа принадлежност, тютюнопушене и наличие на други хронични заболявания.

Изследователите са проверили внимателно и дали резултатите не се дължат на особености в подбора на участниците или на други обстоятелства, които биха могли да изкривят изводите.

Така например те са проследили как се е променяло теглото на участниците през годините. Целта е била да установят дали част от хората с нормално тегло не са страдали преди това от наднормено тегло, но са отслабнали вследствие на заболяване. Подобна загуба на килограми би могла да е признак за влошено здраве и съответно да обясни по-високата смъртност в тази група.

Дори след отчитането на тази възможност обаче връзката между по-високото тегло и по-дългата преживяемост остава.

„Тъй като резултатите на пръв поглед противоречат на очакванията, естествено възниква въпросът дали не се дължат просто на изкривяване на данните“, коментира геронтологът Юан Джан от Училището по обществено здраве „Мейлман“ към Колумбийския университет.

„Анализите ни показват, че основните възможни източници на изкривяване, които проверихме, не могат да обяснят защо хората с по-високо тегло живеят по-дълго“, уточнява той.

Защо излишните килограми може да са предимство при деменция?

Следващият въпрос, на който учените се опитват да намерят отговор, е каква е причината за тази неочаквана зависимост.

Засега няма категорично обяснение. Една от хипотезите е, че хората с деменция често пропускат хранения или просто забравят да се хранят. При пациентите с по-големи запаси от мазнини и мускулна маса последиците от недостатъчния прием на храна може да са по-слабо изразени.

Според учените по-големите запаси от мастна и мускулна тъкан биха могли да помогнат на организма да се справя по-добре с недохранването и загубата на телесна маса. Снимка: Alexas_Fotos / Unsplash

„Храненето може да се превърне в сериозен проблем за хората с деменция“, обяснява Чанг.

„При тях може да се наблюдават силно изтощение, загуба на телесна маса и невъзможност да се хранят пълноценно. Причините могат да бъдат свързани с промени в мозъчните механизми, които регулират апетита и мотивацията. Това може да доведе до загуба на желание за хранене и инициативност, повишен разход на енергия и затруднения при самостоятелното хранене.“

Подобни промени са особено важни при оценката на общото състояние на пациентите. Способността им да се справят с всекидневните дейности също може да бъде показател за здравословното им състояние. Други изследвания например установяват връзка между затрудненията при изпълнение на ежедневни задачи и повишения риск от смърт.

Парадоксът на затлъстяването: когато по-високото тегло е свързано с по-дълъг живот

Всъщност учените не за първи път откриват, че наднорменото тегло може да бъде свързано с по-добра преживяемост при определени заболявания.

Това явление е известно като „парадокс на затлъстяването“ и вече е наблюдавано при пациенти със сърдечни и бъбречни заболявания.

Връзката между телесното тегло и здравето обаче невинаги е еднозначна. При някои заболявания намаляването на теглото може да има положителен ефект. Например проучване показва, че лекарството за диабет семаглутид може да подобри състоянието на пациенти с хронично бъбречно заболяване и затлъстяване.

Учените продължават да изследват както ползите, така и потенциалните нежелани реакции на медикаментите за отслабване. Сред тях са и лекарствата от групата GLP-1, при чийто прием са съобщавани различни странични ефекти.

Какво означава откритието за хората с деменция?

За да установят причината за връзката между телесното тегло и продължителността на живота при деменция, учените ще трябва да проведат още изследвания. Особено важно ще бъде да проследят как се променят теглото и хранителните навици на пациентите с напредването на заболяването.

Засега резултатите показват наличие на зависимост, но не доказват причинно-следствена връзка. С други думи, все още не е ясно дали самите излишни килограми помагат на хората с деменция да живеят по-дълго, или по-високото тегло е свързано с други фактори, които подобряват шансовете им за оцеляване.

Въпреки това изследването дава сериозни основания телесното тегло да се разглежда като важен показател при оценката и проследяването на състоянието на пациентите с деменция.

Резултатите насочват вниманието и към необходимостта храненето да бъде съобразено с индивидуалните нужди на всеки пациент. Значението на този подход се вижда и при други хронични заболявания, при които правилният избор на храни при диабет например има съществено значение за поддържането на добро здраве.

„Макар все още да не разбираме напълно механизмите зад тази зависимост, резултатите показват, че телесното тегло към момента на поставяне на диагнозата може да бъде полезен показател за прогнозиране на продължителността на живота, наред с редица други фактори“, заключават авторите.

Изследването е публикувано в научното списание Journal of Alzheimer's Disease.