Замисляли ли сте се кой е най-древният писмен текст, откриван досега? Излишно е да уточняваме, че е наистина стар. Хората обаче споделят своите преживявания и представи за света от хилядолетия – просто в началото не са го правили по начин, който днес бихме определили като писменост. Тя се е появила постепенно, в резултат на продължителен процес.

Как се е развила писмеността

Най-древните примери за визуално общуване могат да бъдат открити в праисторически пещери по целия свят. Чрез пещерните рисунки хората са изобразявали свои преживявания, конкретни събития и обекти. Обикновено обаче тези изображения не се възприемат като езикови послания, а по-скоро като част от традициите на изобразителното изкуство. Въпреки това съществуват данни, че праисторическите хора са записвали важна информация чрез пещерните рисунки.

Ако обаче определени изображения започнат трайно да се свързват с конкретни значения, те постепенно се превръщат в пиктограми. Така например кръг с излизащи от него линии може да изобразява Слънцето; фигура от няколко чертички – с два крака, кръгла глава и още две черти за ръце – може да обозначава човек; а назъбената линия – мълния. Стига останалите хора да разбират какво означават тези изображения и да могат да ги възпроизвеждат със същата цел, те вече служат като средство за общуване. Днес например изображението на нож и вилица обозначава ресторант, а това на самолет – летище.

Подобни изображения обикновено обозначават съществуващи в света и ясно разпознаваеми обекти. Но ако изображението на Слънцето започне да изразява и понятия като горещина, топлина, светлина и ден, то вече се е превърнало в идеограма. Идеограмите предават смисъла на абстрактни понятия, които невинаги имат конкретен физически образ.

Освен това пиктограмите и идеограмите до голяма степен не зависят от конкретния език. Обикновено смисълът им е сравнително лесен за разпознаване, независимо какъв език говорим. Символът на Слънцето обозначава едно и също небесно тяло и за говорещите френски, и за говорещите японски или английски, а понятия като горещина, светлина и топлина са разбираеми за всички.

Смята се, че много древни писмености са възникнали от по-прости пиктографски или идеографски изображения, останали в употреба в продължение на векове. Както египетските йероглифи, така и китайската писменост съдържат пиктограми, които с времето са придобили по-абстрактни значения. Именно познанията за египетските йероглифи позволяват векове по-късно да бъде разчетен Розетският камък.

Колкото повече даден символ се отдалечава от физическия обект, който първоначално е изобразявал, толкова по-лесно може да бъде възприет като дума от определен език. Символите, използвани за обозначаване на конкретни думи, се наричат логограми. Те стоят в основата на много от най-ранните същински писмени системи, включително тези, възникнали в Близкия изток, Китай и Централна Америка. Подобни въпроси за границата между символите и писмеността повдига и плочката от Градешница, определяна от някои като едно от най-древните писмени свидетелства.

Първата писменост?

Най-ранната потвърдена форма на писменост е запазена върху варовикова плочка, известна като плочката от Киш. Тя датира приблизително от 3500 г. пр.н.е. и е открита на мястото на древния шумерски град Киш, разположен на територията на днешен Ирак.

Знаците върху повърхността ѝ са изцяло пиктографски и представляват междинен етап между протописмеността и по-сложното сричково писане, характерно за клинописа, чието наименование означава „клиновидно писмо“. Този забележителен артефакт вероятно предхожда египетските йероглифи с няколко века и затова се смята за най-древната позната писмена система, оставена от хората, чиито знаци могат да бъдат разчетени.

Клинописът е най-разпространената и значима в историческо отношение писмена система в древния Близък изток. Той е използван от множество различни народи и култури – сред тях асирийците, акадците и вавилонците, всеки със свой собствен говорим език.

Знаците се изписвали чрез притискане на тръстиково писало във влажна глина. Така се оформяли клиновидни вдлъбнатини, които в различни съчетания можели да обозначават отделни срички. Свързани помежду си, тези срички образували различни думи. По-късно писарите започнали да издълбават клинописни знаци и върху всякакви каменни предмети.

Тази писмена система остава в употреба в продължение на около 3000 години. Чрез нея са създадени стотици хиляди глинени плочки и други предмети с надписи. Върху подобни плочки са съхранени и древни произведения като вавилонския разказ за потопа, предхождащ библейската история.

Едва в началото на XIX век обаче археолозите преоткриват голяма част от тези писмени паметници. Тогава започват и усилените опити знаците да бъдат разчетени, а съдържанието на текстовете – преведено.